Европейската централна банка (ЕЦБ) обмисля начини, чрез които слабите държави, които трябва да извлекат най-много ползи от един нов кръг печатане на пари, да понесат повече рискове и разходи, пише Ройтерс.
Представители на финансовата институция, които са пожелали анонимност, споделят пред агенцията, че ЕЦБ ще иска централните банки на държави като Гърция и Португалия да заделят допълнителни средства или провизии, за да покрият потенциалните загуби от евентуална програма за изкупуване на държавни ценни книжа (ДЦК), които да са съразмерни на риска по техните облигации.
Подобен ход би могъл да убеди неохотната Германия да подкрепи плановете за изкупуване на държавни облигации. В момента съществува спор между ЕЦБ и Централната банка на Германия Бундесбанк относно подготовката на ЕЦБ за стартиране на програма за изкупуване на ДЦК, известна като количествени улеснения (QE), с цел стимулиране на слабия растеж в еврозоната.
Но въпреки че идеята може да помогне за преодоляване на противопоставянето в Германия, която е притеснена, че новонапечатаните пари могат да насърчат безразсъдното харчене, критиците са на мнение, че подобни условия ограничават обхвата и въздействието на подобна програма.
Въпреки че отпускането на нови пари за закупуване на държавни облигации изглежда повече от сигурно, остава неясно как ще се реализира на практика. Управителният съвет на ЕЦБ ще проведе следващата си среща на 22 януари, като пазарите очакват нови стимули.
Задължавайки по-слабите страни да заделят допълнителни провизии, е сигнал, че по-големият риск от потенциални загуби ще бъде за сметка на националните централни банки, а не за сметка на ЕЦБ. Базираната във Франкфурт институция отказа да коментира твърденията, пише още Ройтерс.
Не е изключено националните централни банки да бъдат тези, които ще са натоварени със задачата да купуват облигациите на собствените си държави, като част от по-широка програма на ЕЦБ.
Облекчавайки товара за страни като Германия, чиито облигации са високо оценени, ЕЦБ ще натовари повече по-рисковите държави като Гърция, например, и ще изисква от тях да заделят повече пари, за да може ЕЦБ да изкупува и техния дълг.
Застраховката срещу фалит на Гърция сега струва близо 1,1 млн. евро, например, с което рискът по държавните облигации на страната е наполовина, колкото този на Украйна. Ако Централната банка на Гърция също трябва да заделя повече средства, за да покрива рисковете по своите облигации, това ще намали сумата на дивидента, който плаща на правителството, или пък ще бъде нужна допълнителна капиталова инжекция.
Лобирането от страна на малка група държави, които се противопоставят на печатането на свежи пари, сега постепенно се измества към промяна на формата на количествените улеснения, а не към пълното им блокиране.
От своя страна Бундесбанк настоява, че всеки нов кръг покупки на облигации трябва да бъде обект на строги ограничения. Тази седмица президентът на институцията Йенс Вайдман изведе на преден план две възможности – да се ограничат покупките на държавни облигации с топ кредитен рейтинг или да се позволи на всяка централна банка да купува облигациите на собствената си страна на свои собствен риск.
„Ако централната банка купува облигации само на своята страна, тогава шансовете и рисковете ще се поемат от тази централна банка. Какво се случва, ако има загуба? Ще е добре централните банки да направят адекватните провизии“, коментира едно от анонимните лица.
Предложенията за подобни предварителни условия подчертават дълбокото разделение относно печатането на свежи пари в Европа. Но въпреки че същевременно се поставят подобни предварителни условия за всички произтичащи от това загуби с цел да се угоди на Германия, се подкопава идеята, че всички страни от 18-членния валутен съюз са равни.