Германия може да разреши фракинга

В бъдеще в Германия може и да се добива газ по спорния метод хидравлично разбиване (фракинг). Под натиска на различни бизнес лидери федералното правителство смекчава плановете си за забрана на фракинга и може да разреши технологията при някои условия и в отделни случаи. Това става ясно от нов проектозакон на германското екологично министерство, до който достъп има агенция Ройтерс.

Новият закон ще вдигне летвата относно разрешителните за фракинга, заявява министърът на околната среда Барбара Хендрикс. Той ще е възможен при най-строги изисквания, като най-висок приоритет ще имат околната среда и опазването на питейната вода. 

Законопроектът обаче смекчава една основна точка от насоките на законопроекта, предложен през лятото, в които фракингът беше напълно забранен до 2021 г., с изключение на проучвателни сондажи за научни цели. От новите текстове става ясно, че в изключителни случаи търговският фракинг може да бъде разрешен след успешно проведено проучване и одобрението на специална шестчленна комисия. Това обаче ще бъде възможно едва след 2019 г., тъй като дотогава ще се събира опит и ноухау чрез проучвателни сондажи.

При всички случаи обаче ще се изисква оценка на въздействието върху околната среда, която ще включва и участието на представители на обществеността. Лицензиращите органи могат да забраняват фракинга дори и при наличието на положителна оценка от учените.

Методът фракинг вече трансформира енергийния пазар в САЩ, засилвайки вътрешното предлагане на двата енергоизточника. Методиката е забранена във Франция поради екологични съображения. Във Великобритания методът е разрешен, но има строги изисквания от гледна точка на екологията и безопасността. След мащабни протести и българският парламент също наложи забрана за добив чрез този метод.

Но германската индустрия се притеснява, че нейната конкурентоспособност страда заради растящите цени на енергията в страната в сравнение с по-ниските цени в САЩ, които се наблюдават след бума на фракинга там.

Първите спекулации за възможните промени във федералната република се появиха през лятото, когато Financial Times писа, че Германия ще вдигне забраната за добив на шистов газ чрез фракинг през 2015 г., за да намали газовата си зависимост от Русия. 

От опасения за сигурност преди всичко за подпочвените води новите текстове ограничават добива до дълбочина до 3000 м, до които биха могли да бъдат застрашени подпочвените води и питейната вода.

Позволен обаче остава преди всичко действащият в провинция Долна Саксония конвенционален фракинг в много дълбоки пластове, като пясъчници. За него и в бъдеще не трябва да се изисква ОВОС. Освен това ще бъде разрешено на провинциите да приемат допълнителни правила.

Засега е известно, че Германия притежава около 2,3 трлн. куб. метра шистов газ, а годишното потребление възлиза на около 80 млн. куб. метра. Различни проучвания сочат, че при достигане на максималния добив на шистов газ страната ще удовлетворява 35 на 100 от потребностите си от газ по този начин. В момента страната задоволява сама около 10% от нуждите си на газ. Заради несигурния метод и дебатите за фракинг методите в САЩ обаче през последните години властите почти не разрешаваха нови сондажи.

Wall Street Journal подчертава, че в Германия се използва фракинг от 60-те години на миналия век, за да се максимизират добивите от конвенционалните залежи на синьо гориво. Германците обаче нееднократно са изразявали опасенията си за евентуално замърсяване на водите заради разработването на неконвенционални въглеводороди.

В края на миналата година двете големи коалиционни партии - Християндемократите на канцлера Ангела Меркел и социалдемократите, се споразумяха да наложат мораториум върху хидравличното разбиване за добив на шистов газ.

През лятото на 2014 г. обаче тогавашният еврокомисар по енергетиката Гюнтер Йотингер препоръчва на страната да не се отказва от добива на шистов газ. И преди Йотингер е предупреждавал Берлин да не изключва възможностите за добив на шистов газ.

Еврокомисарят винаги е изтъквал, че добивът на шистов газ може да намали зависимостта на Германия и Европа от доставките на руско синьо гориво, припомня euractiv.com. Според него Европа може да задоволява една десета от енергийните си нужди чрез фракинг на шистов газ, ако преодолее опасенията си.