Немско-френският "дрийм тим" на Европа

Когато Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за световния растеж през 2014 и 2015 г. до съответно 3,3% и 3,8% от 3,7 и 3,9 на сто, като основна причина бяха посочени влошаващите се икономически перспективи пред еврозоната, включително и значително по-бавен растеж в Германия.

Икономическите несгоди на Европа са отразени в политическата ситуация в региона, като голяма част от европейските избиратели вече започват да усещат едно чувство на безпомощност и залитат към идеологически крайности. Един предстоящ доклад на двама уважавани икономисти – Жан Писани-Фери и Хенрик Ендерлайн, обаче може да покаже верния път, пише бившият министър на икономиката на Турция и администратор на Програмата за развитие на ООН Кемал Дервиш в Project Syndicate.

Задачата пред Писани-Фери и Ендерлайн е да измислят нова стратегия за реформи в двете най-големи европейски икономики, фокусирайки се върху структурните реформи във Франция и увеличаването на инвестициите в Германия. Надеждата е, че съвместният доклад, който ще бъде публикуван на 1 декември, ще донесе нужния пробив, който най-накрая да съживи двигателя на растеж на еврозоната.

Подготвянето на доклада беше възложено няколко дена след годишната среща на МВФ миналия месец, на събиране на френските министри на финансите и на икономиката – Мишел Сапен и Еманюел Макрон, и германските им колеги – Волфганг Шойбле и Зигмар Габриел. Въпреки че срещата не доведе до конкретни политически действия, водена от доклада Писани-Фери/Ендерлайн, тя може да даде началото на едно по-ефективно френско-германско сътрудничество.

Подобно сътрудничество едва ли може да дойде в по-подходящ момент. Няколко седмици след като беше дадено начало на проекта, Франция и Италия представиха поправените си бюджети пред Европейската комисия (ЕК), в които страните настояват за по-вече фискална свобода. Сега до края на месеца Комисията трябва да реши дали Франция се стреми достатъчно усърдно към реформи, за да избегне наказания заради нарушаването на обещанието си бюджетния дефицит да не надхвърля 3% от БВП през следващата година.

Ефективната стратегия за реформи ще трябва да намери равновесието между нуждата от бюджетни ограничения и макроикономическа стабилност, и насърчаващи растежа политики. Относно последното, предложенията на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги за разширено парично облекчаване, структурни реформи (особено във Франция и Италия) и частична фискална експанзия в Германия, предлагат една полезна рамка, която да бъде допълнена с конкретни мерки.

Управителният съвет на ЕЦБ е изявил принципното си съгласие за използване на първия от посочените инструменти. Самостоятелната парична експанзия обаче ще бъде недостатъчна да се извади еврозоната от стагнация.

Освен това много от структурните реформи, които биват обсъждани или провеждани, въпреки че ще насърчат растежа в дългосрочен план, може да имат ограничаващи ефекти в краткосрочен план. Това е особено вярно, що се отнася до повишаването на гъвкавостта на трудовия пазар, което е ключов фактор за дългосрочния растеж, но може да доведе до увеличаване на безработицата в краткосрочен план.

Затова и по-експанзивната фискална политика е жизненоважна, като Германия трябва да поведе увеличаването на публичните инвестиции, за да бъдат консолидирани частните такива и да се насърчи конкуренцията. Скорошният доклад на МВФ, озаглавен World Economic Outlook, описва успеха на този подход в условия на рецесия.

Възползвайки се от това, че и Франция, и Германия могат да теглят заеми при рекордно ниски лихви, всяка удачно разумно изработена инвестиционна програма би подобрила счетоводния баланс на публичния сектор. Имайки предвид и дефицита по текущата сметка на еврозоната от близо 350 млрд. долара, няма риск от криза в платежния баланс.

Ключът в случая е доверието. Германия трябва да вярва, че съгласието ѝ да разхлаби фискалния колан на еврозоната няма да доведе до забавяне на структурните реформи, а държави като Франция трябва да знаят, че прекалените ограничения няма да изострят ефектите от политически трудните структурни реформи в краткосрочен план.

В този дух политическата подкрепа на най-високо ниво, изразена по начин, по който да спечели одобрението на европейските граждани, ще бъде жизненоважна. Габриел и Макрон трябва да поведат промяната, подкрепяни от Сапен и Шойбле. Разбира се, германският канцлер Ангела Меркел и френският премиер Манюел Валс, без да споменаваме новата ЕК, също трябва да подкрепят проекта.

Изчезващото доверие е проблем за цялата еврозона, но френско-германските отношения са неговото ядро. А както показва опитът, действията на Германия и Франция могат да имат голям ефект, когато двете страни работят заедно. Това, което представлява инициативата Писани-Фери/Ендерлайн, е силата на тези отношения и това, което с достатъчно политическа подкрепа, би могло да съживи Европа.