Държавите от Европейския съюз (ЕС) все още остават силно разединени относно идеята за налагането на данък върху някои финансови трансакции до 2016 г., докато крайният срок за вземане на решението наближава, пише Wall Street Journal.
11 от 28-те страни членки, включително Франция, Германия, Италия и Испания, са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г. Противоречията обаче идват от това кои финансови инструменти да бъдат облагани и къде да отиват парите. Някои от държавите, водени от Франция, подкрепят идеята за данък единствено върху акциите и ограничен брой суапове за кредитно неизпълнение.
Други обаче са за налагането на по-широкообхватен закон, който да включва по-широк набор от деривати и следователно да генерира по-големи приходи за националните правителства. „Няма да подкрепим данък, който да служи само като параван“, заяви финансовият министър на Австрия Ханс Йорг Шелинг, визирайки френското предложение.
Облагането на финансовите сделки има широка подкрепа сред европейските избиратели на фона на милиардите, харчени от техните правителства за спасяването на фалиращи банки в последните години, а освен това все още е в ход съкращаването на публичните разходи. Някои финансови министри също подкрепят данъка като начин за ограничаване на високочестотната търговия и спекулациите, на които се гледа като на вредящи на националните икономики.
Съществуват обаче и страхове, че налагането на данък върху финансовите сделки ще подтикне инвеститорите да пренасочат трансакциите си към други страни, като това разубеди редица държави да подкрепят по-широкообхватен данък или идеята изобщо.
През 2011 г. Европейската комисия (ЕК) за пръв път предложи данък върху финансовите трансакции, но досега само 11 държави подкрепят идеята. Комисията предложи ставка от 0,1% върху сделките с акции и облигации и ставка от 0,01% върху трансакциите на деривати. Според изчисленият данъкът в този му вид ще генерира годишни приходи между 30 и 35 млрд. евро. Обсъжданите в момента варианти обаче ще носят доста по-ниски постъпления.