Отчаяната борба на еврозоната за растеж

Еврозоната е напът да затвори пропастта между оптимистичните икономически проучвания и разочароващите данни за растежа. За съжаление, това затваряне се случва в грешната посока, пише в свой коментар за Wall Street Journal Ричард Барли.

През първото полугодие оптимизмът за еврозоната беше подхранван от силните данни от индекси на мениджърските покупки (PMI) или от положителни резултати от проучвания на нагласите на Европейската комисия. Въпреки това растежът никога не успяваше да достигне очакванията. От 0,2 на сто през първото тримесечие той се забави до нула през второто тримесечие.

Междувременно и данните от проучванията на експертите рисуват по-малко розова картина. Последният пазарен индекс на Market показва стойност от 52,3 пункта през септември, след 52,5 пункта през август. 

Както в промишлеността, така и в сектора на услугите дейността се забавя. Данните за септември са с най-ниската стойност от декември 2013 г. насам, а средната стойност от 52,9 пункта е годишно дъно. Измереното от ЕК доверие на потребителите достигна своя връх през май и оттогава спада четири месеца подред.

Все още обаче анкетите сочат към растеж. Повечето икономисти очакват през третото тримесечие увеличение на БВП в диапазона 0,2 до 0,3 на сто. Фактът, че дори това би се счело за добре дошъл резултат, е показателен за слабостта на еврозоната. Но нищо не говори за едно силно и устойчиво възстановяване.

Отговорът на Европа е твърде едностранчив, тя разчита предимно на паричната политика, пише още Барли в коментара си. Европейската централна банка понижи за пореден път лихвите и обяви плановете си да купува ипотечни облигации и обезпечени ценни книжа. Така тя желае да се погрижи за предоставянето на повече заеми – най-късно през октомври, когато прегледът на европейските банки от ЕЦБ бъде завършен. Еврото пък е на най-ниското си равнище от повече от една година, а от своя връх през март валутата отчита спад от 4,7%.

За пореден път обаче еврозоната изглежда разчита предимно на това Германия да я освободи от тежкото бреме. Берлин обаче е свързан с износа си в значителна степен с развиващите се страни, които могат да пострадат, ако Съединените щати затегнат паричната си политика. Франция и Италия постепенно се забиват в блатото и трябва да реформират спешно своя икономически модел. Геополитическите рискове остават високи, а лошите перспективи за растежа и инфлацията заплашват да направят от търсенето на кредитите също толкова голям проблем, колкото и предоставянето им.

Пазарите имат извратената тенденция да тълкуват положително слабите икономически данни, тъй като така считат, че се повишава вероятността от по-нататъшни мерки от страна на ЕЦБ. Истината е, че еврозоната много трудно успява да задържи главата си над водата, заключава Барли.

Още по темата вижте в коментара на Bloomberg!