IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Ще съумее ли ЕЦБ да прекъсне връзката между банките и политиците?

Стрес тестовете може да дадат нова насока на развитие на банковия сектор на Стария континент

12:11 | 17.09.14 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Ще съумее ли ЕЦБ да прекъсне връзката между банките и политиците?

За първи път откакто финансовата криза удари през 2008 г. Европа провежда банкови стрес тестове, които могат да разклатят привидно стабилните връзки на кредиторите с политическите институции.

Европейската централна банка (ЕЦБ) осъществява поредния си опит да разкрие проблемите, които биха застрашили оцеляването на всеки един кредитор в една бъдеща криза, пише Ройтерс. За разлика от предишните три усилия, които бяха възпрепятствани от нежеланието на националните органи да оповестят слабостите на своите банки, този път Франкфурт има пряк интерес от разкриване на проблемите още преди излизането на крайните резултати през ноември.

"Последният път, когато процесът се извършваше на национално ниво, той бе осъществен при същите стари политически ръководители", казва Никола Верон, банков експерт в мозъчния тръст Bruegel в Брюксел.

Новите тестове вероятно ще принудят някои банки да си набяват повече ликвидност, за да докажат, че могат да издържат още един спад, без да натоварват данъкоплатците, както се случи на много места на континента при последната криза.

В този контекст важен факт е настъпилата от последните стрес тестове през 2011 г. насам корекция на правилата на Европейския съюз (ЕС). Приетите в последните 2-3 години мерки до голяма степен ограничиха държавните помощи за задлъжнелите кредитори. Всяка банка, която поиска публични пари, за да запълни разкрита от прегледа на ЕЦБ дупка, може да се наложи да преструктурира дейността си. Ако Европейската комисия (ЕК) даде зелена светлина за осъществяване на подпомагането, то загуби може да се понесат и от акционерите и дребните кредитори.

Германската HSH Nordbank, чийто мажоритарен собственик са местните власти в Хамбург и Шлезвиг-Холщайн, е от няколкото най-проблемни банки в еврозоната. Въпреки че кредиторът е уверен, че ще премине тестовете, някои анализатори го разглеждат като една от германските банки в риск от фалит.

Ако HSH Nordbank не бъде в състояние да попълни капиталовата си дупка и се нуждае от намеса на местната власт, Брюксел може да иска прекратяване на дейността на банката. Причината е, че тя вече получи 13 млрд. евро под формата на гаранции и капитал от германските данъкоплатци.

ЕК обикновено изисква от получилите публична помощ банки съществено преструктуриране, изразяващо се в свиване на балансите и раздяла с някои дейности. Целта е избягването на нарушаването на конкуренцията в сектора, поради което подобни решения са в обхвата на комисаря на ЕС за конкуренцията.

За да се гарантира стабилността на европейския банков сектор, данъкоплатците на Стария континент бяха натоварени с дълг в размер на 1,6 трлн. евро в периода между 2008 г. и 2010 г. За да се гарантира, че това няма никога да се случи отново, лидерите на ЕС се споразумяха за създаването на банков съюз, чрез който инвеститорите, а не обществото да поемат тежестта при изпадането в банков колапс.

Трудно е все още да се каже дали националните правителства ще бъдат в състояние да повлияят на размера на разкритите капиталови дупки или да предоставят каквито и да е било публични средства, за да се прикрият неуредиците.

Според запознати с въпроса френско-белгийският кредитор Dexia, който получи държавна помощ в размер на 12 млрд. евро, е спечелил мащабна публична отстъпка без да се налага да докаже, че може да издържи на една евентуална тежка финансова криза. От друга страна ЕЦБ отхвърля германските възражения и принуждава банки като HSH Nordbank да оценяват по-консервативно техните активи, пише Ройтерс.

ЕЦБ дава на кредиторите от 6 до 9 месеца, за да запълнят недостига на капитал чрез продажба на акции, предоставяне на по-ниски дивиденти, пласиране на активи и облигации и други.

Подложените на тестовете банки от еврозоната увеличиха капиталовите си буфери със 103,5 млрд. евро от юни миналата година насам. Повече от половината от сумата дойде чрез продажба на акции на фондовата борса. Банките без достъп до борсата – около половината от 130-те тествани кредитора, са по-ограничени в способността си да набират допълнителен капитал. 

В този ред на мисли важна стъпка към постигането на дългосрочни резултати в Европа е прекъсването на връзката между правителствата и банките. За целта опитите на ЕЦБ ще бъдат внимателно наблюдавани.

"Ще има ли специални услуги за банките, които имат силни политически спонсори? За мен това ще е тестът", казва Верон. "Ако няма нищо, което да се промени в пейзажа след резултатите от комплексната оценка, много хора ще бъдат изненадани и разочаровани", добавя той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:58 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

1
rate up comment 2 rate down comment 0
lyusien
преди 10 години
Великите банкери вече трябва съвсем ясно да осъзнаят деиствителноста Правилото " Твърде голям за да фалира " вече не деиства Навсякъде - от С А Щ през Великобритания до Европа и Япония Не може безкраино данъкоплатците да плащат за лакомията неграмотността и некомпетентноста на банкерите На всички им писна Политиците също трябва да се замислят
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още