С поредния си ход на въвеждане на нетрадиционни мерки за стимулиране на икономическото възстановяване в еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) изпраща 3 ясни и недвусмислени сигнала, чиито ефекти ще се усетят не само в Европа, пише финансистът Мохамед Ел-Ериан, цитиран от Bloomberg.
Първо, централната банка е готова да експериментира още с прилагането на нетрадиционна парична политика, понижавайки още повече лихвите и започвайки програма за изкупуване на обезпечени с активи ценни книжа.
Второ, тя се подготвя за мащабни парични улеснения, но при условие, че европейските правителства покажат по-голяма гъвкавост във фискалната си политика и започнат структурните реформи, нужни за поддържането на стабилен растеж.
Трето, ЕЦБ не се притеснява от наличието на две паралелно работещи водещи централни банки, чиито действия си контрастират – облекчаващите ходове на ЕЦБ с прекратяването на паричните стимули от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед).
Последните ходове на ЕЦБ идват на фона на основателни притеснения относно инерцията на слабото възстановяване на икономиката в еврозоната. Те са част от по-широка програма с 4 основни елемента:
1. Понижаване на доходността по облигациите и на лихвите, с надеждата, че възстановяването на необходимия кредитен поток ще подкрепи заетостта и растежа във валутния блок.
2. Ако това не се случи достатъчно бързо, да бъдат повторени покупките на облигации, но този път по-агресивно, с надеждата, че това също ще подкрепи ръста на износа, като отслаби еврото.
3. Да бъде оказан публичен и личен натиск върху правителствата да предприемат така нужните мерки за подкрепа на растежа и избягване на дефлацията.
4. Всичко това, като се надяваме, че цената и рисковете от експериментирането с паричната политика няма да се окажат по-големи от ползите.
Успехът на стратегията на ЕЦБ и въздействието ѝ върху останалия свят зависят до голяма степен от начина, по който европейските правителства свършат своята част от работата. И колкото повече те се колебаят, толкова по-големи ще са рисковете.
В краткосрочен план нетрадиционните мерки на ЕЦБ вероятно ще имат ефект върху другите държави чрез финансовите канали, вместо да донесат на световната икономика това, от което тя наистина се нуждае – по-силен и траен растеж на европейската икономика. Това ще създаде предизвикателства, поставяйки под натиск лихвите, изкуствено надувайки цените на активите, оскъпявайки останалите валути спрямо еврото и водейки до колебания на глобалните форекс пазари.
Тези странични ефекти ще усложнят усилията на държави като Швейцария, САЩ, Китай и др. да поддържат реален растеж и повишават риска от нестабилност на финансовите пазари в бъдеще.
Крайната цел на президента на ЕЦБ Марио Драги е да накара европейските правителства да направят това, от което техните икономики отчаяно се нуждаят, за да поддържат стабилен растеж и повишаване на заетостта. Той знае, че правилната позиция е ЕЦБ да подкрепя, вместо да води икономическата политика. За да успее той има нужда правителствата временно да разхлабят фискалната примка и да предприемат повече действия за подобряване на състоянието на трудовите пазари, стимулиране на конкуренцията, реформи на данъчните системи, подобряване на инфраструктурата и подобряване на бизнес средата като цяло.
Незабавният ефект от последните действия на ЕЦБ ще бъде усетен по целия свят, но не по най-желания и същевременно най-устойчив начин. Централната банка и световната икономика отчаяно имат нужда от това европейските правителства да се отзоват с конструктивни действия.