Финансово-политическият апел на Драги към еврозоната крие опасност

Какво точно му стана на Марио Драги? Дори няколко дни след речта му по време на годишната среща на топ банкерите в американския Джаксън Хоул никой не знае какво подтикна шефа на Европейската централна банка (ЕЦБ) към такова изказване – нито пазарите, нито политиците в Берлин, Брюксел и Париж, дори и неговите колеги.

За повечето наблюдатели апелът на Драги към правителствата да се съсредоточат върху фискалната политика като средство за борба с икономическата слабост в еврозоната дойде като гръм от ясно небе, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

Подобно на повечето централни банкери, Драги досега се опитваше да избягва обширни коментари по отношение на фискалната политика. Ако въобще се изказваше, то той просто подчертаваше необходимостта да се запази доверието към финансовите правила в еврозоната. И все пак този път той явно поиска почивка от мерките за строги икономии в еврозоната. 

Това, което прави всичко още по-озадачаващо, е фактът, че през лятото не се появиха никакви нови икономически данни, които биха могли да оправдаят такава драматична промяна в тона на Драги. Може да признаем само, че растежът през второто тримесечие на годината бе по-слаб от очакваното, прогнозите за растеж за текущата и следващата година ще бъдат коригирани надолу, а общият процент на инфлацията е спаднал през юли до само 0,3 на сто.

Но по-слабата инфлация отразява до голяма степен спада в цените на петрола - една тенденция, която вероятно ще засили потребителското харчене. Много по-важно е, че основният темп на инфлацията се ускори до 0,9%. В допълнение, от началото на лятото еврото се обезценява с 5 на сто, което дава допълнителен тласък на икономиките. Повечето икономисти очакват, че при следващото си заседание през идната седмица Европейската централна банка ще понижи надолу прогнозата си за инфлацията, макар и не силно.

А може би все пак обратът на Драги не би следвало да е толкова силна изненада. През това лято той показа разочарование от институционалната структура на еврозоната. Драги я счита за съвсем недостатъчна, за да се отговори на настоящите икономически предизвикателства.

През юли Драги изнесе унищожителна реч, в която призова Брюксел да прехвърли нови компетенции, за да наблюдава структурните реформи в държавите членки на еврозоната. Това е косвено допускане на опасенията му, че политическите институции в някои страни са твърде слаби, за да се борят с различните интереси. Неотдавнашният апел на Драги, че правителствата следва да координират фискалната си политика, за да се увеличи съвкупното търсене в еврозоната, е в същия контекст.

Основната мотивация за създаването на политически съюз е способността му да поема шокове и да разпръсква рискове. При запазване на постоянните условия даден политически съюз ще е в състояние да поеме повече дълг на по-ниска цена, което повишава общото благосъстояние. Но в еврозоната условията не са никак последователни.

Въпреки усилията за по-равномерно разпределение на рисковете с помощта на новия спасителен фонд и създаването на банков съюз, отделните държави членки имат по-малко възможности за омекотяване на шоковете, отколкото напълно независимите държави. Подари липсата на истински политически съюз дългосрочното запазване на единството на валутния съюз до голяма степен ще зависи от това, че неговите членове ще се предпазят от шокове - например чрез намаляване на дълговете си и повишаване на своята конкурентоспособност. Президентът на германската Бундесбанк Йенс Вайдман нарича това състояние "съюз на стабилността".

И така – губи ли Драги сега доверието си в способността на еврозоната да поддържа един такъв съюз на стабилността? Той има причини за това. Само трябва да видим какво се случи, откакто през 2012 г. той изненада пазарите с изказването си, че „ще направи всичко необходимо", за да се запази еврото.