Политическите борби в Европа могат да доведат до изненадващи рокади в ЕК

Сайтът EuroActiv обаче писа преди два дни, че германският канцлер Ангела Меркел ще отстъпи днес пред италианския премиер Матео Ренци за номинацията на Могерини, тъй като се нуждае от неговата подкрепа за осъществяването на икономически реформи в ЕС. Издигането на социалдемократ начело на външната политика на ЕС ще бъде освен това реверанс на Меркел към коалиционните ѝ партньори в Германия, които трябваше да се примирят с избора на консерватора Юнкер начело на ЕК, въпреки че се надяваха техният кандидат Шулц да получи тази позиция.

Един от популярните принципи на компромиса в ЕС гласи, че нищо не е договорено, докато не е договорено всичко. Въпреки масираната кампания в полза на Могерини, като сериозен кандидат за външнополитическия пост продължава да се споменава и името на еврокомисаря от България за хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева.

Френският вестник Le Monde публикува вчера жлъчна статия за Могерини, в която предрече, че избирането ѝ за върховен представител на ЕС ще бъде "тъжен ден за Европа". Изданието подчертава нейната неопитност и липсата на "лична аура", която да допълни влиянието на поста, към който се стреми италианката.

По всичко личи, че Франция не желае да подкрепи нейната кандидатура, докато не получи гаранции за това, че нейният кандидат Пиер Московиси ще получи един от ключовите икономически ресори в екипа на Юнкер. Апетити към икономиката обаче има и Полша, където кандидатурата на външния министър Радослав Шикорски за поста върховен представител на ЕС според EuroActiv се възприема като политическа маневра за постигане на друга цел.

Според електронното издание Варшава е склонна да подкрепи българката Георгиева в замяна на икономически ресор за действителния кандидат за еврокомисар, който ще издигне впоследствие. Твърди се, че това ще бъде Данута Хюбнер, която отговаряше за регионалната политика в първата комисия на Жозе Барозу, а през последните 5 години беше евродепутат.

Против кандидатурата на Могерини изглежда застава и Великобритания. Тази седмица BBC публикува обзорен материал и цитира мнението на анализатора от центъра Open Europe Павел Свидлицки, според когото италианската кандидатура е прекалено спорна, докато българката би била подходяща да оглави европейската външна политика включително и заради това, че по този начин една от важните позиции би била дадена на източноевропеец. От Лондон преди месец се чуха и първите гласове за това че именно Кристалина Георгиева трябва да бъде приемник на Аштън.

Другото ключово решение, което се очаква лидерите на ЕС да вземат днес - кой да е следващият председател на Европейския съвет, също е част от общото търсене на баланс на интересите. Неизвестните и тук са многобройни. Влиятелният британски вестник Financial Times писа вчера, че двамата кандидати за поста са датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит и полският премиер Доналд Туск.

В понеделник The Guardian съобщи, че британският премиер Дейвид Камерън смята да подкрепи номинацията на Туск, тъй като разчита на него да поведе реформите в ЕС в желаната от Обединеното кралство посока - към връщане на суверенитет от Брюксел отбратно към държавите членки.

Според EuroActiv обаче в Полша много анализатори са на мнение, че Туск няма да приеме поста, тъй като смята, че той предлага твърде малко правомощия. Вместо това премиерът се надява да получи трети мандат начело на полското правителство на изборите догодина, посочва сайтът. Ако обаче италианската социалдемократка Могерини спечели надпреварата във външната политика, става малко вероятно европейските лидери да издигнат втора жена социалдемократ начело на Европейския съвет.

Против кандидатурата на Туск може да бъде изтъкнат и аргументът, че той не владее добре нито един чужд език, писа вчера френският вестник Tribune. Изданието допълни, че към това се прибавя и условието личността начело на Европейския съвет да е способна да предлага и постига компромиси между разнопосочните интереси на страните членки - нещо, което не е сред силните страни на поляка. Зад неговата кандидатура обаче вероятно ще застанат източноевропейските страни, както и Франция, тъй като позициите на полския премиер за свободното движение в ЕС съвпадат с нейните.

По въпроса за председателя на Европейския съвет Германия вероятно ще остане пасивна, така че ключът за номинацията ще се окаже в ръцете на Великобритания, прогнозира вестникът.