Драги смекчи тона относно мерките за икономии

Марио Драги, президентът на Европейската централна банка, сигнализира, че става все по-загрижени за високата безработица и ниската инфлация в еврозоната, като подкрепи призивите за по-гъвкаво прилагане на строгите правила за бюджетните дефицити, съобщава Financial Times.

Със значителна промяна в тона относно фискалните правила в еврозоната Драги заяви, че държавите трябва да бъдат насърчавани да харчат повече в рамките на съществуващите разпоредби на ЕС, които ограничават бюджетните дефицити до 3 на сто от брутния вътрешен продукт. Германия, най-голямата и най-силната икономика в еврозоната, например, може да вдигне растежа чрез увеличаване на инвестициите и намаляване на данъците, посочи той.

Забележките, които придвижат ЕЦБ по-близо до позицията на италианския премиер Матео Ренци, ще бъдат адмирирани в Париж и Рим. Ренци превърна облекчаването на фискалните ограничения в еврозоната в един от отличителните белези на своя мандат и си навлече критики от президента на ЕЦБ заради неуспеха си да реформира третата най-голяма икономика в региона.

Съществуващата гъвкавост в рамките на фискалните правила би могли да се "използва, за по-добро справяне със слабото възстановяване и за да се освободи пространство за необходимите структурни реформи", каза Драги по време на годишната среща на централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг, организирана от клона на Федералния резерв в Канзас.

Президентът на ЕЦБ обаче сигнализира, че не е склонен да се ангажира с количествени улеснения без правителствена координация, като посочи, че мащабните покупки на облигации трябва да бъдат подкрепени от по-свободна фискална политика и структурни реформи, за да се укрепи възстановяването на региона.

Агресивната позиция на Ренци относно фискалните правила тази година, която беше мълчаливо подкрепена от президента на Франция Франсоа Оланд, причини шок в Европейската комисия и в Германия, където политиците смятат, че смекчаването на правилата, приети в разгара на кризата в еврозоната може да изпрати опасен сигнал към финансовите пазари.

Миналия месец Йенс Вайдман, влиятелният президентът на Bundesbank, и Волфганг Шойбле, мощният германски финансов министър, изразиха едва прикрита неприязън към призивите за по-голяма гъвкавост на фискалните правила.
"Единственият проблем, който някои страни имат, е, че трябва да се придържат към правилата", каза Шойбле тогава.

Безработицата в еврозоната е заседнала близо до рекордното ниво от 11,5 на сто, а инфлацията през юли спадна до 0,4 на сто, доста под целта от малко под 2 на сто на ЕЦБ.

Забележките на Драги контрастират с речта на председателя на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън по-рано днес по време на срещата, която подчерта огромната несигурност за това още колко работни места може да създаде американската икономика преди да се ускори инфлацията.

Драги също призова за ясно изразена координация между ЕЦБ и правителствата в еврозоната. "Ще бъде от полза за цялостната политика, ако фискалната политика може да играе по-голяма роля заедно с паричната, и аз вярвам, че има възможност за това, като се вземат предвид конкретните ни първоначалните условия и правни ограничения", каза президентът на ЕЦБ.

"По-силната координация между различните национални фискални позиции по принцип трябва да ни позволи да постигнем по-благоприятстваща растежа цялостна фискална политика за еврозоната."

Президентът на ЕЦБ одобри предложението на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за 300 млрд. евро инвестиционна програма за стимулиране на растежа.

Драги сигнализира, че Управителният съвет на ЕЦБ е малко вероятно да прибегне до количествени улеснения, преди да бъде оценено въздействието на мерките, обявени през юни, които включват безпрецедентните отрицателни лихви по банковите депозити при ЕЦБ.

"Аз съм уверен, че пакетът от мерки, който обявихме през юни действително ще осигури планирания тласък на търсенето, като сме готови да коригираме допълнително политиката си“, каза Драги.

Той също така подчерта, че правителствата трябва да предприемат по-нататъшни стъпки за реформиране на своите трудови пазари. "Пътят обратно към по-висока заетост е политика, която съчетава парични, фискални и структурни мерки, както на ниво ЕС, така и на национално ниво. Това ще позволи на всеки член на нашия съюз да постигне устойчиво високо равнище на заетост", каза той.