Кой ще пострада повече от санкциите срещу Москва?

Последният пакет от санкции, приет от ЕС срещу Русия, стана отговор на продължаващата подкрепа от страна на Кремъл за сепаратистите в Източна Украйна и на гибелта на пътническия самолет на Малайзийските авиолинии с 298 души на борда, пише Би Би Си.

Мерките включват ембарго върху доставките за Русия и покупката на руски оръжия, ограничения върху вноса в Русия на технологии за проучване на нови находища на енергоносители и затваряне на достъпа на редица руски банки до европейските финансови пазари.

Санкциите си поставят за цел да забавят руската икономика и да убедят президента Владимир Путин да се откаже от подкрепата за проруските сепаратисти в Украйна.

По размери руската икономика не е голяма и може да се сравни с италианската, но Русия притежава огромни запаси от енергоносители.

Русия изнася предимно суровини, при това около 60 на сто от износа се падат на горивата.

ЕС консумира над 45 на сто от руския износ, като при това делът на износа на самия Евросъюз в Русия е по-малко от 3 процента.

Няма ли да се получи така, че опитвайки се да причини икономическа вреда на Москва, Западът в крайна сметка да навреди само на себе си?

По данни на американската страна санкциите ще се отразят на 30 процента от активите на руския банков сектор.

"Изглежда най-големите икономически загуби от санкциите спрямо Русия ще понесе Великобритания, тъй като голяма част от своите операции руските държавни банки осъществяват чрез Лондон", казва Раул Рупарел от центъра за анализ на европейската политика "Отворена Европа".

"Санкциите бяха разработвани с оглед да ударят по-силно Русия, а не ЕС. И изглежда целта беше постигната. Сега на руските фирми ще се наложи да търсят кредити и някои високотехнологични вносни стоки, което може да се окаже трудна или изобщо неизпълнима задача", смята той.

Според експерта по банково дело Ралф Силва обаче опитът да се нанесе удар по руските банки може да удари болезнено самия Запад.

"В крайна сметка това ще навреди и на лондонското Сити, и на Ню Йорк", смята Силва, "защото руснаците за пръв път ще осъзнаят, че всъщност могат да минат и без глобалната индустрия на финансовите услуги".

"В резултат на санкциите позициите на Путин само ще укрепнат. Руското общество вижда в него защитник и ако той успее да преведе страната през санкциите, властта му само ще се засили", казва експертът.

Както твърди финансовият аналитик Крис Скинър, санкциите спрямо руски банки могат да ги накарат да напуснат лондонското Сити и да се заемат с търсене на нови партньори. По думите му ограниченията "са способни да убият притока на руски капитал на британския пазар, ако руските банки намерят алтернатива, например Хонконг или Шанхай".

"Колкото повече санкции налагаме на Русия, толкова повече рублата губи стойност, толкова по-големи печалби получават милиардерите, които са вложили средства извън Русия, например в британска собственост", подчертава Скинър.

"Банката на Москва" заяви, че нейният бизнес няма да пострада от санкциите и че не е планирала да взима кредити от чуждестранни пазари.

На вълната на новите санкции акциите на втората по големина държавна банка в Русия - ВТБ, паднаха с 1,2 процента и ръководството й заяви, че санкциите са "несправедливи, спорни от гледна точка на законността им и най-вероятно ще причинят вреда на всички страни".

При това банка ВТБ съобщи, че е готова да търси финансиране на алтернативни пазари и в други валути.

Освен финансовите ограничения пакетът от санкции засяга й продажбите на оръжие за Русия. ЕС вече е подготвил списък на военното оборудване, което попада под ембаргото, влизащо в сила от днес.

Ембаргото не се разпространява върху договори, сключени преди въвеждането на новите санкции, от което например следва, че военната сделка на Русия с Франция на стойност 1,6 милиарда долара все пак ще се състои.

"Предвид сравнително ниските обеми на търговията с оръжие между ЕС и Русия санкциите изглеждат по-скоро символични, особено ако се вземе предвид, че Франция не възнамерява да се откаже от продажбата на два хеликоптероносача клас "Мистрал" в Русия", смята аналитикът от IHS Лилит Геворкян. "След разпадането на Съветския съюз Русия неохотно купуваше оръжия от чужбина. Русия остава вторият по големина износител на оръжия в световен мащаб, при това нейният военен внос от Европа е доста ограничен", смята той.

Руски компании посочват също, че и американците губят от санкциите.

Представители на концерна "Калашников" завчера дори поднесоха съболезнования на американските купувачи, които вече няма да могат да си купуват техни продукти.

Западът няма намерение да намали вноса на руски петрол и газ, но пък забраната на износ на технологии може да удари по самия Евросъюз.

Лидерите на европейските страни не наложиха ограничения на вноса на руски петрол и газ, тъй като много страни от ЕС зависят от руските енергоносители.

Вместо това беше решено да се нанесе удар по възможностите на Русия да разработва нови петролни находища в дългосрочна перспектива.

Русия е един от най-големите световни производители на петрол и притежава най-големите в света съвкупни запаси от нефт и газ.

САЩ и ЕС забраниха износа на стоки и технологии, позволяващи разработването на дълбоководни, арктически и шелфови петролни находища.

Като ответна мярка "Газпром" заяви, че ще поръчва резервни части за газовите си турбини от местни доставчици. По данни на компанията общата стойност на тези поръчки е около 10 милиарда рубли (250 милиона долара).

/БТА/

Още новини от света четете в Dnes.bg