Меркел и Путин – краят на едно приятелство

Дълбоко мъжко приятелство Путин изгражда с Герхард Шрьодер, политикът от SPD, който управляваше Германия в периода 1998 - 2005 г. Бивш германски дипломат в Москва си спомня как двамата са говорили зад затворени врати до късно през нощта. А един от двамата е излизал понякога, за да помоли за преводач, който да помогне с някоя трудна дума.

Интересът на Москва се посреща добре в Берлин. Добрите отношения с Русия са важни за много германци, които са очаровани и жадни за руската култура. Това би гарантирало, че конфронтацията от Втората световна война и Студената война никога повече няма да се повтори. Германската икономика отново открива един недоразвит пазар с много потенциал за продажби за нейните автомобили и машини. А политическата класа все още помни добре „остполитиката“, приближаването на Западна Германия към Съветския съюз, който мнозина считат за важна крачка за края на Студената война.

Когато през миналата година ескалира кризата в Украйна, Меркел влезе в ролята на посредник на отношенията с Кремъл. Тя се опита да се намери обща основа, докато САЩ не полагат и малко усилие в тази насока. Нейното правителство отхвърли американските претенции, че ЕС трябва да приеме по-строги санкции след анексирането на Крим на Русия. Тя също така се опита да смекчи действията на Запада, когато той заплаши, че ще изпрати прекалено конфликтно послание на Путин и Русия.

Меркел показваше загриженост дори към малките подробности. На специалната среща на Г-7 в Хага на 24 март, от която умишлено бе изключен Путин, лидерите на най-важните страни в света обсъдиха мястото, на което трябваше да проведе следващата среща на върха през юни, тъй като срещата на Г-8 в Русия трябваше да бъде бойкотирана.

Френският президент Франсоа Оланд казва, че срещата може да се състои в Нормандия по повод 70-годишнината от навлизането на Съюзническите сили в областта. Но Меркел веднага опонира, че споровете с Русия не бива да засенчват годишните чествания, тъй като смъртта на 20 милиона руснаци по време на Втората световна война играе важна роля за руската идентичност, твърди източник, запознат с въпроса. В крайна сметка Г-7 решава срещата да е в Брюксел.

Редовните опити на Меркел да преговаря с Путин често се посрещат в САЩ с недоволство. Представители на правителството на САЩ се съмняват, че руският президент някога е изпитвал интерес към постигането на компромис в конфликта. Въпреки това колкото по-дълго се проточва кризата, толкова повече расте убеждението на Берлин, че Западът няма друг избор, освен да се опита да привлече Путин на своя страна.

Съветници на канцлера описват Путин както обезкуражаваш партньор. Дори и личната среща с Меркел преди началото на финала на Световното първенство в Рио де Жанейро на 13 юли е била разочароваща. Съветниците са били затруднение да разчетат, дали президентът наистина вярва на твърденията си, Украйна е виновна за кризата, или просто повтаря пропагандата от руските държавни медии.

Последиците от катастрофата на полет MH17 от 17 юли обаче усилват нарастващата неудовлетвореност в кабинета на канцлера, както и в Министерството на външните работи. Сега Берлин обвинява Путин, че не спазва обещанието си да повлияе на сепаратистите да прибегнат до сериозни преговори за прекратяване на огъня. Оттогава Меркел подкрепя санкциите срещу руски банки, контрагенти на отбранителната промишленост и петролния сектор, за които дипломатите на ЕС се споразумяха във вторник.

Тази стъпка е не само повратна точка за германската политика, след като германските канцлери в продължение на десетилетия са работили за подобряване на отношенията с Русия. За Меркел, която е израснала в Източна Германия, и която дължи политическата си кариера на падането на Берлинската стена, този развой е истински шок.

В някои свои кратки бележки по повод честването на 60-тия си рожден ден, който се състоя само няколко часа след катастрофата на MH 17 над източните украински полета, Меркел се замисля за това как би реагирала, ако е била попитана през 1989 г. или 1990 г. дали в Европа може да се случи конфликт, подобен на този в Украйна. „Дори и тогава бих казала твърдо не“, казва Меркел.