Ще засили ли ЕС санкциите срещу Русия заради авиокатастрофата?

Външните министри на страните членки на Европейския съюз се събират в Брюксел, за да обсъдят последиците от падането на малайзийския самолет над Източна Украйна през миналата седмица и евентуални нови санкции срещу Русия.

Европа обаче най-вероятно няма да накаже Русия заради инцидента с нови санкции, отвъд ускоряване на вече договорените индивидуални санкции, пише в свой анализ агенция Ройтерс.

Тежестта на бъдещите санкции на ЕС може да зависи от Холандия, която понесе най-много жертви (193 от общо 298 - бел. ред.) при падането на полета на Malaysia Airlines.   

Междувременно американският президент Барак Обама засили натиска върху Европа за по-агресивен отговор, а трите водещи европейски сили – Великобритания, Франция и Германия – заявиха, че ще увеличат санкциите. Особено Лондон изтъкна, че е готов да понесе икономическите последствия от това.

Въпреки това обаче според дипломати не се очаква днес външните министри да отидат по-далеч от постигането на съгласие за добавяне на още компании и личности към списъка с тези, чиито активи се замразяват. Източници, запознати с обсъжданията, смятат, че решението за по-мащабни икономически санкции може да се вземе само от държавните и правителствените глави, а тяхната сериозност може да зависи от Холандия, която загуби 193 свои граждани в злополучния полет.

Следващата среща на върха на ЕС е насрочена за 30 август, а принципно страните членки могат да свикат и извънредна такава. "Докато не се свика такава среща, министрите не могат да направят нищо повече, дори и да искат", казва европейски дипломат пред "Ройтерс".

"Импулсът за решенията трябва да дойде от Хага, тъй като тя има моралното право да поиска решителна и твърда реакция. Всичко зависи от нея", добавя дипломат от ЕС, пожелал анонимност.

„Мисля, че събитията ще послужат за ускоряване на санкциите, но докато няма свикан нов Европейски съвет (на лидерите), министрите не може да отидат по-далеч, дори и ако имат желание за това", казва друг европейски дипломат.

На последната среща на европейските лидери на 16 юли – ден преди падането на малайзийския самолет – те се споразумяха да санкционират онези руски компании, които спомагат за дестабилизацията на Украйна, и да блокират новите заеми за Москва.

Формулировката е умишлено неясна, тъй като на срещата лидерите се споразумяха да се насочат към „лица, включително и от Руската федерация, които материално или финансово подкрепят действия, които накърняват или заплашват суверенитета на Украйна".

В речта си пред парламента в понеделник холандският премиер Марк Руте заяви, че Брюксел ще наложи нови санкции срещу Русия, ако се докаже, че тя е директно или индиректно е отговорна за свалянето на полет MH17. Това хвърля съмнение върху възможността трагедията да се превърне в повратна точка за разрешаване на кризата. САЩ и съюзниците им обвиняват проруските бунтовници и самата Москва за катастрофата, но от Кремъл отричат да са замесени по какъвто и да било начин.

В понеделник европейските дипломати вече подчертаха, че някои санкции биха били особено тежки за част от по-бедните страни в ЕС. Особено деликатен е енергийният сектор, който е ключов не само за руската, но и за европейските икономики. Страните от ЕС разчитат на Русия за около 30% от газовите си нужди, като Германия и Италия са най-зависими от гледна точка на закупуваните обеми. Според данни на ООН, изключващи износа на газ от Русия, Холандия е била най-голямата дестинация за руския износ през последната година.

„Енергийните санкции най-вероятно биха прекъснали крехкото европейско възстановяване и дори биха могли да доведат до пълен икономически колапс в някои страни", коментира дипломат. "Не виждам как колективното икономическо самоубийство ще послужи на нас или на украинците", продължава той.

Според дипломатите ако енергетиката влезе сред санкционираните ресори, Европейският съюз ще трябва да измисли методи за споделяне на финансовия удар от това.

BP вече е изправена пред загуби заради решението на САЩ да санкционира най-голямата руска петролна корпорация "Роснефт", една пета от която е собственост на британския енергиен гигант.

Друг чувствителен сектор е отбраната. Франция обяви, че за момента ще изпълни договора си за доставка на самолетоносачи Mistral на стойност 1,2 млрд. евро за Русия, тъй като неговото анулиране би причинило повече вреди на Париж, отколкото на Москва.

В понеделник френското министерство на отбраната официално заяви, че решението за това дали да се прекрати доставката на първия военен кораб може да се вземе едва през октомври.