Ще постигнат ли кредитните програми на ЕЦБ своята цел?

Планът на Марио Драги за прекратяване на кредитната суша в еврозоната може и да не постигне своята цел, пише Bloomberg.

Въпреки че президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) уверява, че с програма в размер на около 1 трлн. евро, насочена към банките, ще стимулира кредитирането за реалната икономика, анализатори от Barclays до Commerzbank изразяват съмнение за това колко добре ще сработи тя. Всъщност мерките позволяват на банките да заемат евтино от ЕЦБ дори без да увеличават кредитното предлагане.

Драги описа слабото кредитиране като препятствие пред възстановяването на еврозоната и пое ангажимент, че ще преобърне резкия спад, който ерозира кредити за повече от 600 млрд. евро, отпуснати на компаниите и домакинствата от 2009 г. насам. Рискът се крие в това, че ако последните планове не бъдат успешни, валутният блок ще се плъзне по ръба на дефлацията и ще се нуждае от по-радикални действия, каквито са количествените улеснения.

Последният план на ЕЦБ се различава от предишните ликвидни мерки по начина, по който финансовата институция се опитва да прикани банките да отпускат повече заеми за реалната икономика. За сравнение – 3-годишните кредити, отпуснати в края на 2011 г. и началото на 2012 г., бяха използвани за закупуването най-вече на високодоходни държавни облигации – практика, позната като кери търговия.

Целенасочените дългосрочни операции по рефинансиране (т. нар. Targeted longer-term refinancing operation, или TLTROs) ще предложат на банките около 400 млрд. евро тази година, които могат да държат до 2016 г. без някакви ограничения. Трезорите ще могат да ги задържат още две години, ако покрият новите специфични кредитни цели, наложени от ЕЦБ. Те ще могат да заемат още средства от март, ако постигнат заложените цели. По време на пресконференцията си след редовното заседание на ЕЦБ на 3 юли Марио Драги каза, че общата сума по програмата може да достигне 1 трлн. евро.

„Ако звучи малко объркващо, то определено сте прави“, каза Драги на репортерите във Франкфурт. „Но аз съм уверен, че банките ще схванат бързо и въпреки че е сложно, е доста атрактивно.“

Все пак, за да задържат цялата сума за целия срок, от банките няма да се изисква да увеличават кредитирането. Единственото им задължение за увеличаване на кредитирането ще бъде, ако искат да заемат повече средства в началото на следващата година, когато ЕЦБ ще предостави около 3 евро за всяко едно евро, дадено под формата на кредит.

„Това е пречка, докато бавното възстановяване на еврозоната поддържа кредитното търсене от страна на компаниите слабо“, смята главният икономист на UniCredit SpA за еврозоната Марко Вали. „Малко вероятно е, че компаниите, които нямат намерение да извършват инвестиции, ще започнат да го правят. Не е ясно, че банките в периферията на еврозоната, където размерът на частния дълг трябва да бъде редуциран още, ще бъдат способни в следващата година да отчетат нулево или позитивно нетно кредитиране. Това би могло да ограничи въздействието на програмата.“

Поведението на банките преди стартирането на Програмата за целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране ще се избистри, след като ЕЦБ приключи с проверката на качеството на балансите им. Окончателното усвояване на TLTROs „може да бъде значително по-голямо от първоначално одобрените 400 млрд. евро“, заявява старши икономистът в Berenberg Bank Кристиан Шулц. „Кредитирането може да се ускори след края на проверките по качеството на активите на банките.“

Програмата за целенасочени дългосрочни операции по рефинансиране е най-новият опит на европейските банкери за заздравяване на крехкото възстановяване и за ограничаване заплахата от дефлация. През юни инфлацията остана на ниво от 0,5 на сто – колкото бе през май, спрямо целта на ЕЦБ от 2%.

Освен това централните банкери изчакват резултата от пакета от стимулиращи мерки, който обявиха в началото на юни. ЕЦБ въведе за пръв път негативна депозитна лихва, а Драги обеща да предостави неограничена краткосрочна ликвидност в продължение на поне две години.

Според анализаторът в Nordea Bank AB Ян ван Герих тази програма може и да не успее да се пребори с ниската инфлация, което ще предостави възможност за въвеждането на по-агресивни мерки.

Или с други думи - широкомащабни покупки на активи – опция пред Драги, която той може да използва, ако перспективите пред инфлацията се влошат. ЕЦБ вече съобщи, че ускорява процеса по подготовката на по-малка програма, чрез която да бъдат изкупувани ценни книжа, обезпечени с активи (asset-backed securities, ABS).

За банките изкушението е – поне докато стане ясно, че възстановяването на еврозоната ще бъде трайно – да продължат с практиката по използване на евтино финансиране от ЕЦБ, за да инвестират в държавен дълг. Дълговите пазари реагират на възможността за извършването на повече кери търговия.

Доходността по 2-годишните испански държавни ценни книжа и по 10-годишните ирландски облигации отново е рекордно ниска. Доходността по немските 12-месечни ДЦК спадна под нулата за пръв път от юни 2013 г.

Повече по темата можете да разберете от разговора между Делян Петришки от ТВ Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg.