Европейската централна банка (ЕЦБ) може да стартира програма за количествени улеснения под формата на закупуване на „прости и прозрачни“ ценни книжа, обезпечени с активи (asset-backed securities, или ABS), за да стимулира засилването на инфлацията. Продължаващата липса на регулаторна координация в Европа обаче възпира развитието на този пазар. На това мнение е членът на Изпълнителния съвет (ИС) на ЕЦБ Ив Мерш, цитиран от WBPOnline.
„Съществува консенсус, че един инструмент, веднъж определен като част от проблема, всъщност може да се превърне в част от решението“, са думи от речта на Мерш, озаглавена „Следващите стъпки пред европейските пазари за секюритизирани ценни книжа“ и изнесена по време на конференцията IMN Global ABS в Барселона днес.
Въпреки това той заяви, че подобен ход ще доведе до съществени промени на европейския пазар на ценни книжа, обезпечени с активи, изразявайки неудовлетворението си от сегашното му състояние.
„Все още съществува схващането, че регулаторният ред не протича по организиран начин“, каза Мерш.
„Регулаторните органи отговориха, като направиха опити да преформулират основната рамка на секюритизацията, да категоризират ABS в ликвидни категории, да финализират основната рамка на секюритизацията при застрахователите и да реформират прозрачността и разкриването на информация, касаеща тези инструменти. По мое мнение фокусирането върху отделните въпроси ще доведе до пропускане на общото им измерение.“
Съживяването на пазара на ценни книжа, обезпечени с активи, ще подпомогне кредитния растеж, а това ще доведе до по-силна инфлация в еврозоната, продължи Мерш.
„Стимулирайки създаването на кредит, което впоследствие се пренася върху потребителските цени, ще подкрепим разпространението на паричната политика и изпълнението на нашия мандат“, заяви членът на ИС на ЕЦБ в своята реч. „Този механизъм е полезен на всеки един етап от цикъла, но особено в среда на ниски лихвени проценти и ниска инфлация, каквато имаме днес.“
„Нещо повече, ние виждаме дългосрочни ползи за паричната политика от един по-силен пазар на ABS”, продължи Мерш. „Става дума за компаниите, които са по-малко зависими от банковото финансиране при бъдещи спадове, и банките, които са по-малко ограничени при вземането на кредитни решения по отношение на техния капацитет за поемане на кредитен риск.“
Имайки предвид тези обстоятелства, Мерш разкритикува рейтинговите агенции, които, по негово мнение, подкрепят развитието на пазара, но поставят под въпрос целесъобразността на определяните рейтингови „тавани“.
Цитирайки данни на ЕЦБ, той каза, че „много от системните рискове, използвани в подкрепа на подхода за рейтинговия таван на дадена страна, изглеждат далеч от истината“.
Един по-дълъг период на много слаба инфлация може да понижи инфлационните очаквания и да увеличи рисковете от дефлация, сподели Мерш в Брюксел във вторник.
Коментарите му идват след подобните изказвания на други европейски централни банкери, които също предполагат, че банката може да разхлаби още паричната си политика, като най-вероятно прибегне до количествени улеснения.