Национализмът може да разклати основите на Европа

През последното десетилетие екстремисткият ислям бе онова, с което политиката на Запад трябваше да се справя най-сериозно. Възможно ли е сега именно крайният национализъм да заеме това място на политическата карта?

По всичко изглежда, че е така. В Русия, Европа и Азия националистическите движения придобиват все по-голяма популярност. Така се възраждат по-стари от десетилетия етнически спорове, а приети международни граници и институции се подлагат на съмнение, пише в свой анализ The Wall Street Journal.

В рамките на европейските избори от миналия уикенд антиевропейските партии значително увеличиха подкрепата за себе си. Особено впечатляващи са резултатите от изборите във Франция, където крайнодесният Национален фронт под ръководството на Марин Льо Пен спечели повече от една четвърт от гласовете и по този начин се представи по-добре от управляващата социалистическа партия и съперниците си в център-дясното пространство.

Но национализмът - убеждението, че собственият народ или етническа група е по-значим и следователно трябва да бъде защитен, се проявява и в други държави. В Гърция, Дания и Обединеното кралство националистическите партии също се представиха доста добре. И така поставят под въпрос усилията от последните няколко десетилетия за по-нататъшно интегриране на Европа.

„В много части на Европа тези популистки, националистически партии получат силна подкрепа, а някои от тях са доста крайни", казва Робърт Хорматс, който доскоро бе държавен секретар на САЩ за икономиката, енергетиката и околната среда. „Това е резултат от високата безработица, антиглобалистките тенденции, имигрантската враждебност и гнева срещу правилата на ЕС, които изглежда ще застрашат националната независимост".

Възраждането на националистическите движения в Европа напомня на някои наблюдатели за силите, които през четиридесетте години на миналия век доведоха до война. Въпреки това западноевропейските версии на тези тенденции са далеч не най-опасните.

В Русия президентът Владимир Путин засили националистическите тенденции, когато оправда анексирането на Крим. Путин посочи, че Русия е длъжна да защитава правата на рускоговорящите, дори ако те живеят в други държави. Някой може да сметне това за оправдание за пренебрегване на международно признатите граници. Особено за балтийските държави това би могло да се превърне в сериозен проблем. 

Стратегията на Путин за Крим има редица характеристики на класическото националистическо движение. Гордостта от етническия произход се възражда, засилват се антипатиите срещу аутсайдерите. С всичко това Путин печели популярност в Русия.

Министър-председателят на Япония Шиндзо Абе също се опита с помощта на националистически настроения да отмести две десетилетия на политическа и икономическа летаргия. Наред с всичко останало, той премахва всички ограничения по отношение на военните от последните 60 години. Но пък това изнерви съседните на Япония страни.

Нарастващият национализъм в Япония се сблъсква с подобна тенденция в Китай, като двете страни спорят за група от острови. Процесът отвори отново стари рани от времето на Втората световна война и преди няколко дни доведе до конфронтация между китайски и виетнамски кораби.

И въпреки че нарастващата популярност на националистическите движения е най-очевидна в Европа и Азия, и в САЩ популистките тенденции са ясно видими - особено чрез т. нар. Чаено парти. Поддръжниците му не са склонни да плащат данъци, тъй като парите им отиват за оправяне на многобройните грешки на властта. Движението подкрепя огромно свиване на федералните разходи, а не въвеждането на нови данъци - идея, която често е на дневен ред във Вашингтон. Феновете на това движение призовават за ограничаване на имиграцията и свободната търговия.

Новият национализъм е отчасти естествена реакция на все по-глобализираната световна икономика. Стоките, работните места, технологиите и хората се движат все по-свободно през границите. Така е и по-лесно вината за икономическите проблеми да се вменява именно на чужденците. 

В комбинация с икономическата криза, която започна през 2007 г., нараства импулсът за намиране на изкупителна жертва. Съществуващите правителства и институции сега често се разглеждат като слаби и неспособни да защитават интересите на гражданите. Недоволството се засилва от този факт и все повече гласоподаватели следват политици, които ги предпазват от "чуждите".

Какви са потенциалните последствия от всичко това? През 1920-те и 1930-те търговските бариери, които трябваше да защитават икономиките, забавиха растежа. Последвалата икономическа криза подсили страховете и антипатиите. Националистическите политици се възползваха от тази ситуация, за да увеличат мощта си, а след това последваха и конфликтите.

Последиците от днешния национализъм може би няма да са толкова тежки, но все пак те са значителни. Наред с другите неща сега ще бъде много по-трудно за Европа и САЩ да прокарат планираното споразумение за свободна търговия.