Берлускони обаче пази добро впечатление от Германия. „Смятам, че всеки добре образован и цивилизован европеец трябва да обича Германия – родината на Кант, Гьоте и Бетовен. Или на редица политици, като Аденауер, Ерхард или Кол. Това е велика страна, която след трагедията на войната успява да изгради една от най-здравословните демокрации на света. Която приема 40-годишно болезнено разделение, за да избере свободата и Запада. Която излезе разрушена от войната и при все това успя да създаде икономическо чудо без аналог. Страна, която е пример за дисциплина, единност, ефикасност и свобода. Това е Германия, която обичам и която много италианци приемат за пример. А политиката на Меркел е съвсем друго нещо“, казва той.
Запитан дали не бленува за Хелмут Кол, Берлускони дипломатично отговаря: „Аз ще се огранича да заявя, че Кол обедини Германия, а канцлерът Меркел, с подкрепяната от нея икономическа политика, разединява Европа“.
Бившият италиански премиер няма нищо против спестяването само по себе си. Но според него на континента има дълбоко различни реалности. Когато договорът от Маастрихт е бил подписан, е имало други условия, различни от днешни. Икономическата ситуация сега е напълно различна, смята бившият премиер. Тогава континентът не е бил в стагнация. „След подписването на договора имаше леко замиране и след това рецесия. A строгите икономии само могат да влошат в такъв момент всичко“, казва той.
По думите му еврото е чужда валута за всички страни от еврозоната. Това му напомняло за Аржентина. Страната издаде държавни облигации в долари. Когато местното финансово министерство вече не разполагаше с доларови резерви, страната изпада в неплатежоспособност.
„А европейските държави днес реално нямат централна банка зад гърба си, нямат нещо като "кредитор от последна инстанция", какъвто е Федералният резерв на САЩ. В момента Европейската централна банка взима предвид само инфлацията. Това вече не е достатъчно. В бъдеще тя също трябва да бъде в състояние да гарантира дълговете на държавите и да печата пари, веднага щом правителствени облигации станат дължими“, твърди Берлускони.
Ако централната банка стане гарант за държавния дълг, то тогава е ясно, че трябва да се наложи дисциплина. След това трябва да се определят нови правила, казва още той.
Според Берлускони исканото от „Северната Лига“ излизане на Италия от еврозоната би било грешка. „Ние обаче казваме ясно, че еврото в сегашния си вид е обречено на провал“.
Бившият италиански премиер описва и визията си за Европа. „Двама велики държавници – германецът Конрад Аденауер и италианецът Алчиде де Гаспери, са сред основоположниците на голямата европейска мечта, с която съм израснал, както и много други от моето поколение. Това е Европа на хората, а не на бюрокрацията. Европа, която гарантира по-голяма свобода. И Европа, която най-накрая е разбрала, че това, което обединява европейците, е много по-важно, отколкото малките национални интереси, които могат да ни разделят. Искам да се върна към тази Европа", обяснява Берлускони.
"Това означава, че всяко отстъпление от суверенитета на националните държави към европейските институции трябва да бъде придружено от по-силно демократично участие. Това означава, че инструментите на Европейската общност, и по-специално на Европейската централна банка, трябва да играят активна роля, за да може Европа да расте. Това означава, че някои европейски правителства, в това число - и казвам това с неохота – и това на г-жа Меркел, трябва да разберат, че интересите на Германия и другите страни от ЕС не могат да бъдат противоположни на икономическия растеж", смята италианецът.
"Ако това не се случи, тогава казвам ясно и болезнено, че има голям риск всичко това да бъде разрушено. Антиевропейските центробежни сили вече няма да могат да бъдат контролирани. Опасността е сериозна, тя е непосредствена. Не може да спечелим срещу популистите, ако им крещим насреща. Ако Европа се възприема като нещо, което изисква безсмислени жертви, то хората ще я отхвърлят“, убеден е Берлускони.
В края на разговора италианският политик признава, че с руския президент Владимир Путин го свързва истинско лично приятелство.
„Вече няколко пъти сме прекарвали заедно почивни дни и тогава не говорим само за политика. Ние говорим за всичко. За историята на Русия. За всичко, което остава да се направи. За засаждането на дървета. За архитектура, за италианското изкуство в Санкт Петербург. Градът е построен с помощта на много италиански архитекти. Неговите деца ми идваха на гости по време на празниците. Аз много го ценя“, казва още Берлускони.