Economist: Разочарованието на европейците може да създаде нова криза

След петте изтощителни години може би мнозина граждани на Европа желаят да пратят цялата политическа класа в огъня и мъките на ада. Но по случайност бюлетините за изборите за Европейски парламент от 22 до 25 май не включват този вариант, така че рекорден брой хора вероятно няма да си дадат труда да гласуват, прогнозира британското списание Economist.

Голяма част от онези, които пък ще отидат да гласуват, ще подкрепят екстремисти и популисти. Явните антиевропейски партии може да вземат над една четвърт от местата в Европейския парламент, смята изданието. "Националният фронт" във Франция, "Партията на свободата" в Холандия и британската "Партия за независимост на Обединеното кралство" вероятно ще постигнат най-високия си резултат досега. Това ще доведе не само до вътрешни политически кавги, но и до нападки към Европейския съюз - проект, който милиони избиратели вече асоциират с трудности и провал.

Според списанието е възможно политическите лидери да не обърнат внимание на възхода на евроскептиците, защото икономиките се подобряват, растежът се връща, а доходността на ценните книжа рязко спадна. Анкета на изследователския център Pew от тази седмица дори показа, че вероятно доверието в ЕС малко се е възстановило.

Бавното, но трайно възстановяване на ЕС обаче няма да върне доверието на недоволните граждани. "Последната криза може да е свършила, но тя пося дълбоко противоречие в сърцето на Европа - между нуждата от интеграция на икономиките от еврозоната и нежеланието на избирателите това да стане. Ако популизмът продължи да се разраства, членовете на еврозоната може да си изберат правителството, готово да наруши правилата и да излезе от единната валута. Това може да разпали наново кризата на еврото, а политическото недоволство ще бъде овладяно по-трудно, отколкото икономическото", пише Economist.

Самозалъгването у европейските лидери започва с икономиката. Растежът може да се е върнал, но той е хилав, а безработицата остава чудовищна. Според списанието еврозоната върви към едно загубено десетилетие, подобно на 90-те години за Япония. Япония обаче е социално сплотена национална държава, а за разнородния ЕС има много по-малка вероятност да оцелее след подобно изпитание.

Битката за спасяване на еврото доведе до централизация на силите в банковото дело, в данъчната и разходната политика. И докато повечето гласоподаватели от еврозоната искат запазване на еврото, те достатъчно ясно се противопоставят на придаването на повече правомощия за намеса на Европейската централна банка, Европейската комисия и Европейския парламент.

Зовът на популистите в европейските избори се основава предимно на нарастващата враждебност към намесата на Брюксел. Това е въпрос на демокрацията, не на икономиката, пише още Economist. Избирателите не са доволни, когато изритат някое управлявало досега правителство, за да им бъде казано после от ЕС, че заместниците му трябва да се придържат към същата бюджетна и икономическа политика.

Ако ЕС иска да повиши демократичната си легитимност, няма да направи това чрез Европейския парламент, а чрез националните парламенти. Това означава връщане на властта на тях, където е възможно, включително на по-голямата бюджетна гъвкавост и повече национален контрол върху социалната политика и трудовото право. Това означава също, че националните лидери трябва да поемат отговорността за икономическите реформи вместо да се крият зад удобната фикция, че болезнените варианти са им наложени от лошите хора в Брюксел или Берлин, коментира британското списание.

Опитът напоследък показва, че онези, които правят това, могат да извлекат облаги: страните, извършили по-големи промени у дома като Испания и Португалия сега отново са жизнени и по-силни, отколкото мудните в реформите страни като Франция и Италия.

Според британското издание широките стратегически насоки на Европа трябва да бъдат определяни от главите на правителствата, а не от Европейската комисия, въпреки че този орган предлага детайлно подготвени закони. Европейският парламент трябва да бъде понижен в ранг, а на националните парламенти да бъде придаден повече демократичен контрол. Ако ЕС иска оцелее, трябва да върне властта обратно на хората, заключва Economist.

БТА