Каква глобална роля трябва да играе ЕС? По време на срещата на върха на 16-и септември 2010 г. държавните и правителствените лидери дебатират за стратегическата ориентация на Европа. Протоколите „Античи“ свидетелстват, че всички разпознават слабата външнополитическа позиция на Европа, но никой не показва готовност да промени нещо.
В своята наскоро излязла книга „Европейските кукловоди“ авторите Керстин Гамелин, кореспондент в Брюксел на Süddeutsche Zeitung, u Раймунд Льов, ръководител на бюрото на австрийската телевизия ORF в Брюксел, разкриват как се вземат решенията в столицата на Европа, след като са се добрали до тези иначе строго поверителни протоколи, а Investor.bg публикува откъси от книгата им.
„Европа трябва да престане да се отслабва сама“, казва Херман ван Ромпой. „Европа се подценява, твърде малко кохерентност и последователност. Твърде малко стратегическо мислене“, оплаква се президентът на ЕС в почивката. От САЩ той желае да получи „спазването на основни принципи – като например да няма вече никакви изненади“.
А какво гласи диагнозата на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу: „Знаем какво искат партньорите ни от нас, но не знаем какво ние искаме от тях“.
И двамата политици са наясно, че заради раздробеността и многото отделни държави Европа се възприема от останалата част на света като по-скоро среден играч. И такъв малък играч не може да очаква много повече от Вашингтон, от това поне да няма големи изненади. Но най-късно разкритията на бившия служител на тайните служби Едуард Сноудън показаха на политиците от Стария континент три години по-късно, че дори това скромно искане не е изпълнено.
Първият държавен ръководител, който взема думата, е Никола Саркози. Той се вижда в ролята на диригент на едно световно правителство. „Имаме нужда от място, в което големите лидери да могат да говорят за систематичните проблеми. Можем ли да продължим да работим без световна валутна система? Как ще бъдат определяни цените на първичните ресурси, като нефта и селскостопанската продукция“?
Французинът иска Брюксел да постави под въпрос водещата роля на САЩ в Международния валутен фонд и в Съвета по сигурност на ООН. И нарича това с високопарните думи „gouvernance mondiale” (Управлението на света).
Ангела Меркел обаче има съображения срещу амбициите на Саркози. „Ние имаме и двустранни интереси и сме конкуренти в областта на търговията. Затова и не може винаги да сме единни“.
Това е типична германска реакция. Меркел смята, че икономиката управлява света. Федералната република успешно делегира политиката по сигурността на НАТО и на САЩ. Но Германия още не се е настроила към новата реалност, в която Америка се чувства по-малко отговорна за европейските си приятели, отколкото във времето на Студената война.