Колко реално е възстановяването в еврозоната?

Икономическото възстановяване в еврозоната е в ход, но регионът все още има да извърви дълъг път в борбата с някои от своите дисбаланси, посочват от Silvercrest Asset Management, цитирани от CNBC.

"Възстановяването в Европа е реалнo, като най-вероятно ще продължи и ще се засили. То обаче също така е крехко, което може да доведе до нови случаи на несигурност, като мини шока след миналогодишното финансово спасяване на Кипър", коментира Патрик Хованец, управляващ директор и главен стратег в Silvercrest.

"По-важното е, че вътрешните дисбаланси, които доведоха до кризата в еврозоната все още трябва да бъдат решени, което сериозно ограничава очаквания принос на Европа към глобалния растеж", посочва той.

Оптимизмът за еврозоната се ускори през изминалата година, тъй като регионът показа признаци на излизане от финансовата криза, която започна с колапса на банковата система на Исландия през 2008 г. и се разпространи към Гърция, Ирландия и Португалия през 2009 година.

Икономиката на еврозоната нарасна с 0,3 на сто през последното тримесечие на 2013 г. спрямо предходното, след 0,1 на сто увеличение през третото тримесечие. Налице са някои положителни признаци в началото на тази година. Например, индикаторът на икономическите нагласи на Европейската комисия, базиран на наблюденията на предприятията и потребителите през март, се повиши до най-високото си ниво от юли 2011 година.

"Виждаме признаци на възстановяване в цяла Южна Европа, което е в началото си, но най-лошото е зад гърба ни", коментира Тим Кондън, ръководител Анализи за Азия в ING Financial Markets.

Някои опасения относно перспективите за европейската икономика обаче остават. Едно от тях е инфлацията, която остава далеч под целта на ЕЦБ за 2 на сто годишно. След вчерашната среща на Европейската централна банка  президентът й Марио Драги отхвърли призива на Международния валутен фонд за незабавни действия за борба с дефлационния натиск и каза, че ЕЦБ ще приеме подход на изчакване и наблюдение.

Според Хованец някои от по-обнадеждаващите признаци за Европа включват факта, че силно засегнатите страни като Португалия и Испания са предприели данъчни и трудови пазарни реформи, повишаващи конкурентоспособността и износа. В същото време други, като Франция и Италия, са показали решимост да прокарат подобни реформи.

Има обаче и лоши елементи на възстановяването в еврозоната, изтъква той, като подчертава как строгите мерки за икономии в някои страни са довели до повишаване на дълга спрямо брутния вътрешен продукт.

Междувременно безработицата все още остава болезнено висока и е малко вероятно да намалее в скоро време. Равнището на безработицата в еврозоната достигна до 11,9 на сто през февруари - драстично по-високо от нивото на безработица в САЩ (6,7%) и Япония (3,6%).

Хованец изрази и притеснение, че при единната валута еврозоната ще продължи да бъде разкъсвана в две посоки.

Той каза, че търговските излишъци в най-голямата икономика в Европа – Германия, са склонни да засилят еврото, което прави по-трудно за по-слабите страни да възвърнат своята конкурентоспособност. Въпреки това по-слабото евро ще разшири излишъците в Германия.

"Без да може да коригира своите вътрешни дисбаланси, които са в основата на дълговата криза, еврозоната може да расте само чрез прехвърляне на тежестта на тези дисбаланси извън нея, привличайки търсене от другаде, включително САЩ", добави Хованец.

Според Кондън по-силното евро е тежест, което по-слабите икономики от еврозоната ще трябва да поемат, и ако не друго, увеличава необходимостта от реформи. "Няма лесен изход за тези страни. Ние знаем, че реформите от страна на предлагането работят - те са болезнени, но в крайна сметка се отплащат и икономиките започват да се възстановяват", казва той.

Още за перспективите пред глобалната икономика вижте в материала на Bloomberg!