Германският конституционен съд най-после се произнесе относно програмата за „директни монетарни транзакции“ (ДМТ) на Европейската централна банка. От стартирането си през 2012 г. програмата позволява на ЕЦБ да купува (на вторичните пазари - бел. ред.), ако е необходимо, неограничени количества ДЦК на затруднени държави от еврозоната, при условие че те спазват правилата на спасителния фонд – Европейският механизъм за стабилност.
Хиляди германци се жалваха пред Конституционния съд срещу ДМТ, твърдейки че те нарушават чл.123 от Договора за Европейския съюз, който забранява директното финансиране на държави от еврозоната и че излага на съществен риск германските граждани като данъкоплатци.
Съдът сега обяви, че приема напълно аргументите на ищците и че програмата на ЕЦБ наистина нарушава основния закон на ЕС, пише за сайта project-syndicate.org Ханс-Вернер Зин, професор по икономика от Университета на Мюнхен и президент на германския Ifo институт за икономически изследвания. Зин е също така част от Консултативния съвет към германското икономическо министерство. Автор е на книгата „Може ли Германия да бъде спасена?“
Вместо обаче да вземе решение, което да ограничи Бундесбанк и германския парламент, Конституционният съд предаде случая на Европейския съд в Люксембург за окончателно решение. На пръв поглед това може и да изглежда обещаващо за пазарите, които очакват Европейският съд да одобри ДМТ програмата. Нещата обаче не са толкова прости.
Германският конституционен съд не се отказва от правото си да отсъди дали действията на европейските институции съответстват на немската конституция. Ако открие, че Европейският съд интерпретира Европейския договор по начин, който нарушава германската конституция, Конституционният съд на Германия има силата да принуди германските правителство и парламент да предоговорят Европейския договор или да поиска референдум.
Важно е да се отбележи, че Конситуционният съд не иска от Европейския съд да реши дали ДМТ програмата е в съответствие с основния закон на ЕС, а да ограничи програмата, така че тя да е в унисон с европейските договори. Германският съд посочва, че това ще изисква ДЦК на някои държави да не бъдат изкупувани неограничено, както и уверението, че ЕЦБ няма да носи риск от загуба по такива книжа.
Последното би означавало привилегирован статут на ЕЦБ по отношение на частните кредитори, както в случая с опрощаването на гръцкия дълг. Това обаче би подкопало стабилизиращият ефект на ДМТ програмата, която се основава на допускането, че ЕЦБ, а не частните кредитори, ще плати сметката, ако някоя държава фалира. Така първоначалната еуфория на инвеститорите относно решението на германския съд може да се окаже преждевременна, отстъпвайки на ефекта от разширяването на лихвените спредове.