Корупцията – язва за цяла Европа

Както Dnes.bg вече писа, еврокомисарят по въпросите на търговията Карел де Гухт (Белгия), който е обвинен във финансови измами, ще бъде изправен пред съд. Данъчната администрация в родната му страна го обвинява, че е укрил приходи от продажбата на акции, като не ги е посочил в данъчната си декларация. Властите настояват еврокомисарят да възстанови на бюджета 900 000 евро.

Обясненията, дадени от Де Гухт и съпругата му пред белгийските данъчни власти, не били убедителни. Данъчните определят случая като измама, а според адвоката на Де Гухт това не е правилно.Говорителят на Европейската комисия Оливие Баи заяви, че това е "частен въпрос между Де Гухт и белгийските данъчни власти". Случаят е свързан с период, преди Де Гухт да бъде комисар, така че нямаме отношение към него, посочи говорителят.

Бившият премиер на Италия Силвио Берлускони пък беше осъден през август миналата година за данъчни измами на 4 години затвор и също така му е наложена забрана да заема публични длъжност в период от две години. Присъдата на Берлускони обаче беше намалена на една година по силата на амнистия за престъпления, извършени преди 2006 г. Той няма да лежи в затвора, защото е надхвърлил 70 години и не е осъден за особено тежко престъпление. Оставащата една година от наказанието Берлускони може да изтърпи с полагане на общественополезен труд или под домашен арест.

Съдебното решение относно забраната за заемане на публични длъжности не влезе в сила веднага, тъй като Берлускони е понастоящем сенатор. За да бъде освободен от този пост, трябва да се проведе гласуване в горната камара на парламента до края на годината. Бившият премиер беше осъден за това, че умишлено е завишил цената на правата за разпространение на филми, купени от негови фиктивни компании, при препродажбата им на основаната от него медийна империя "Медиасет". С тези машинации фирмата създала черни каси в чужбина и намалила печалбата си в Италия, за да плаща по-малко данъци. Италианските данъчни оцениха загубите на 7 милиона евро. Берлускони твърдеше през цялото време, че е напълно невинен, посочвайки, че през периода 2002-2003 г., когато са станали престъпленията, той е бил премиер и изобщо не се е занимавал с правата за разпространение.

Петър Нечас, който беше премиер на Чехия от 2010 г. до средата 2013 г., може да бъде съден за корупция във връзка със скандала, довел до падането на правителството му през миналата година. Върховният съд на Чехия постанови, че това ще е възможно, тъй като имунитетът, с който се ползва Нечас, се отнася само до действията му в парламента. Има подозрения, че Нечас е предложил на трима депутати от своята Гражданска демократическа партия, противопоставящи се на предлагани от правителството фискални мерки, да се оттеглят в замяна на апетитни постове в държавната администрация. Петър Нечас бе принуден да подаде оставка след скандал за корупция и злоупотреба с власт, в който бе замесена и бившата директорка на канцеларията му и по онова време негова любовница Яна Нагиова, с която той неотдавна сключи брак.

Прокуратурата обвини Нагиова в извършване на различни престъпления - от използване на чешкото военно разузнаване, за да шпионира тогавашната съпругата на Нечас Радка, до предлагане на участие на депутати в държавни компании, ако се съгласят с фискалните реформи на Нечас. 49-годишната Нагиова прекара един месец в затвора и очаква съдебно дело, което може да приключи с присъда от 5 години затвор.

Бившият словенски външен министър Зоран Талер пък бе осъден на две и половина години затвор и парична глоба по обвинение в корупция по времето, когато е бил евродепутат. Обвинението се отнася за афера от 2011 г., когато се появиха подозрения, че няколко депутати от Европейския парламент са вземали пари в замяна на прокарване на определени законопроекти в парламента.

Британският "Сънди таймс" публикува тогава записи, направени тайно от журналисти на вестника, които се представили пред няколко евродепутати (включително Талер) като лобисти на международни корпорации и им предложили подкуп от 100 000 евро. След разкриването на аферата Талер подаде оставка по внушение на тогавашния премиер Борут Пахор.

В края на декември Талер е постигнал извънсъдебно споразумение с прокуратурата, с което фактически е признал вината си. Глобата от 15 000 евро, която той трябва да плати според присъдата, ще бъде дарена на педиатричната клиника в Любляна. Талер ще лежи в затвора само през уикендите. Освен това следващите пет години той няма да има право да работи на държавна служба.

Освен него в капана на "Сънди таймс" се хванаха още трима депутати от Европейския парламент - австриецът Ернст Щрасер, който бе осъден на четири години затвор, но по-късно оправдан от Върховния съд, румънецът Адриан Северин, срещу когото е повдигнато обвинение, и испанецът Пабло Салба, който още е в парламента, въпреки че срещу него се води разследване.

Макар и по-отдавна, Полша не остава подмината от корупционни скандали. През 2009 г. тогавашният полски премиер Доналд Туск уволни ръководителя на антикорупционната служба заради обвинения в злоупотреба с власт. Оставки подадоха министрите на вътрешните работи и правосъдието. Вътрешният министър Гжегож Схетина, който беше и вицепремиер, подаде оставка заради скандал около закон за хазартния бизнес. Оставка подаде и министърът на правосъдието Анджей Чума, а от кабинета се оттегли и министърът на спорта Мирослав Джевецки. Туск уточни, че е уволнил шефа на антикорупционната служба Мариуш Камински за злоуотреба с власт. Камински, който беше от опозицията, обвини вътрешния и правосъдния министър, както и двама депутати, че са се опитали да блокират приемането на нови законови разпоредби, с които се увеличават данъците за хазартния бизнес. Той твърдеше, че те са действали под натиска на собственици на казина и игрални зали. И Схетина, и Джевецки отрекоха да са лобирали в интерес на хазартната индустрия. Камински бе обвинен, че е злоупотребил с правомощията си при провеждане на операция по уличаване в корупция на държавни служители. Прокуратура му повдигна обвинения в злоупотреба с власт, но по подозрения, че е насърчавал свои подчинени да подправят документи и да предлагат подкупи в рамките на антикорупционна проверка в министерството на селското стопанство и развитието на селските райони. По време на операция, проведена през 2007 г., агенти под прикритие предложили на двама бизнесмени 3 милиона злоти (1 милион долара), за да използват близките си връзки в министерството, за да променят предназначението на земеделска земя. Впоследствие тогавашният министър на селското стопанство беше уволнен.

Каква е ситуацията в нашата страна? Брюксел отново ни размаха пръст, като констатира, че у нас корупцията продължава да се шири.

Според проучване на Евробарометър за 2013 година повече от 3/4 от европейските граждани и 84 на сто от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна. Но още по-лоши резултати има в Гърция (99%), Италия (97%), Литва, Испания и Чехия (95%), Хърватия (94%), Румъния (93%), Словения (91%), Португалия и Словакия (90%). Най-слабо усещане за корупция има в Дания (75%), Финландия (64%) и Швеция (54%).

Българите обаче са "лидери" по друг показател. Докато 26% от европейците мислят, че в страната им има достатъчно успешни съдебни процеси, които възпират хората от корупционни практики, само 9% от запитаните българи определят съдебните производства за корупция като достатъчни.

Доживяхме обаче да видим бивш депутат зад решетките. В началото на февруари бившият народен представител от ДПС Митхат Табаков влезе в затвора във Варна, за да излежава присъдата си от 5 години за сключване на неизгодна сделка, докато е бил кмет на община Дулово.