Prokon – една мръсна приказка

Но идеята на Родбертус си има и отрицателни страни. Неговата компания се рекламира на вечерни събития, в подлези, в метрото, а бариерите за навлизане са ниски: инвестирали са преди всичко неподозиращи, наивни инвеститори на дребно. Техният вик няма да е толкова висок и шумен, ако парите изчезнат. Защото онзи, който загуби сто евро, се оплаква по-малко от някой, който зарови цял милион. Това е също може би е част от концепцията на Prokon.

Точно както и формата на инвестициите, която е всичко друго, но не и удоволствие за инвеститорите. Много малко хора вероятно си са направили сметка какво стои зад правата на участие, за които Prokon прокламира през цялата страна - те са един вид собственици на компанията на Родбертус, но без право на глас. За разлика от придобиването на акции, купувачите на права на участие в Prokon нямат думата за това, което се случва с техните пари. Но трябва да си мълчат и да поемат загубите, без значение от това какво Родбертус възнамерява да прави с парите им.

Prokon се е "решила на този бизнес модел, защото преките инвестиции и формалните права за участие биха означавали огромни административни разходи". Да говорят инвеститорите така или иначе имали право на достатъчно други места, например на инфо събитията или по време на Деня на отворените врати във вятърните паркове, смята Prokon.

Контрол над експериментите на Родбертус обаче няма: За точната форма на правата на участие не съществуват правни разпоредби. Федералната агенция за финансов надзор Bafin също не е проверявала достоверността на рекламните листовки на Prokon, а само дали формалните изисквания са спазени изцяло. За разлика от акциите или облигациите, тук инвеститорите не могат да продават ценни книжа на борсата. С подписа си те се осланят изцяло на милостта и обещанията на Родбертус.

А те просто са твърде съблазнителни. Ако инвеститорите вложат парите си в спестовна сметка, те ще получат благодарение на кризата с еврото само минимална възвращаемост. Ако ги дадат на Родбертус, ще спечелят мечтана възвращаемост: 7,25% и повече изплаща компанията за правата за участие всяка година от 2003 г. насам. Това е около два пъти по-голяма сума, отколкото дружеството генерира като печалба. И от някъде трябваше да се намерят допълнителни пари.

Има само две възможности за това: или Родбертус да е открил философския камък и да може затова да си позволи този дъжд от пари, защото с вятърните си турбини не може да печели повече, отколкото всеки друг доставчик. Или да плаща на старите инвеститори с парите на новите инвеститори. Дали Prokon е мегаломан или престъпник? Въпросът трябва да се изясни от прокурорите в Любек възможно най-скоро: в момента те разследват няколко жалби срещу компанията за измама, както и изпадане в за несъстоятелност.

В най-лошия вариант зад Prokon се крие изключително умен ход и Родбертус е хитър измамник. В най-добрия случай той и компанията му просто са се надценили. Защото освен обещаваните чудни лихви и друг недостатък подхранва съмненията към бизнес модела: дружеството финансира своите дългосрочни инвестиция във вятърни турбини с изключително краткосрочни пари. Само за четири седмици инвеститорите могат да прекратят правото си на участие.