България е сред държавите в Европейския съюз (ЕС) с най-висок дял на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
През третото тримесечие на миналата година делът на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, е бил 6,7% от работната сила. На годишна база обаче е отчетено намаление от 0,4%.
Изпреварват ни само Италия и Хърватия, където делът на хората в трудоспособна възраст, които не търсят работа, е бил съответно 13,1% и 10,1%.
Същевременно страната ни е на опашката в ЕС по дял на работещите на непълно работно време – 1% от хората в трудоспособна възраст. След нас е само Чехия, където този дял е 0,7%.
Същевременно най-висок е делът на работещите на непълно работно време в Испания и Ирландия (по 6,4%), както и във Великобритания и Кипър (по 6%).
Като цяло в ЕС през третото тримесечие на 2013 г. делът на работещите на непълно работно време е бил 4%, а повишението спрямо същото тримесечие на 2012 г. е пренебрежително малко – само 0,1 процентни пункта.
Делът на хората в трудоспособна възраст, които са търсили работа, но не са можели да започнат веднага, е останал стабилен – 0,9%, докато делът на хората, които изобщо не са търсили работа се е увеличил до 4,1% от 3,7% през третото тримесечие на 2012 г., сочат данните.
От 2008 г., с началото на кризата, безработицата в ЕС рязко се увеличи, но данните за трите категории – хора, които търсят работа, но не могат да започнат веднага, работници на непълно време и хора, които изобщо не търсят работа, демонстрират значително по-плавен ръст.
Лицата на непълна заетост и тези, които могат да работят, но не търсят работа, имат различни структурни причини – или вярват, че не могат да намерят работно място, или изпълняват някакви домашни задачи.
Групата на лицата, които търсят работа, но не могат да започнат веднага, е най-разнородна, но се балансира, тъй като делът на хората, които я напускат, и на тези, които се присъединяват към нея, е приблизително еднакъв. Това са например студентите, които търсят работа малко преди да завършат обучението си. След завършването им те обикновено се присъединяват към други категории на пазара на труда – на заетите или на безработните.
В групата на заетите на непълно време преобладават жените (66,7%, или 6,1 млн., през третото тримесечие на 2013 г.). Делът на жените е по-висок и в останалите две групи – близо 55 на сто от търсещите работа, които не са можели да започнат веднага, и 58% от лицата, които изобщо не са търсели работа. Делът на чужденците в трите категории също е значително по-висок.
преди 10 години Положението на пазара на труда няма да се подобри докато информацията за свободните работни места/пълно работно вре, 4-часа, два часа, граж. договори и т.н/ не се централизира на едно място/физически едно място - сграда/където да се срещат търсещи работа и предлагащи работа както беше през комунизма. Тогава никой не можеше да започне работа ако нямаше направление от бюро по труда. Нищо не пречи и сега цялата информация да се намира там. Така ще се знае винаги колко са търсещите работа и колко са предложените места. Сега на тоз въпрос никой не може да отговори, и затова се правят всякакви внушения и спекулации на тази тема. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години България е също държавата с най-много емигранти спрямо броя на населението, но българската статистика ги слага тези хора, като трудоспособни, които не работят. Те обаче много усърдо работят в Иапания, Италия, Великобритания и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар