ЕК изготви наръчник за защита от "социалния" туризъм

Отварянето на трудовия пазар за български и румънски работници предизвика сериозни протести и опасения в приемащите страни, които до този момент се възползваха от правото си да не приемат свободното движение на работници от двете членки на общността.

Най-голяма е полемиката във Великобритания, където опасенията не са само за заемането на работни места. Британците се опасяват и от натиск върху социалната и здравната им система от страна на имигрантите, които реално нямат принос за натрупването на средства там.

Свободното движение на хора обаче е един от основните принципи в Европейския съюз. За да подпомогне правителствата на страните-членки, Европейската комисия издаде наръчник, който изяснява някои понятия по отношение на престоя в друга държава от общността и възможностите за защита на социалните системи от недобросъвестни граждани.

"С помощта на този наръчник компетентните органи на държавите членки ще могат по-лесно да прилагат на практика защитните механизми във връзка с критериите за обичайно пребиваване", коментира комисарят по въпросите на заетостта в ЕС Ласло Андор при представянето на документа. 

В наръчника са описани случаите „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“. Това е важно, защото дава обяснение коя държава е отговорна за предоставянето на обезщетения за различни социални случаи.

Съгласно правото на ЕС има само едно обичайно място на пребиваване и съответно – само една държава, която да отговаря за изплащането на социални обезщетения по схемите на социалното осигуряване. Един от критериите например е в коя държава лицето плаща данъци.

Според записаните правила заетите и самостоятелно заетите отговарят на условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните – по обичайно местожителство.

В много случаи обаче е трудно да се определи обичайното пребиваване на лицата, които не са икономически активни, и затова в наръчника са посочени и някои примери за облекчение на администрацията. Например, ако гражданин на Великобритания се пенсионира в Португалия и прекарва по-голямата част от времето си там, то мястото му на обичайно пребиваване става Португалия, независимо от това дали има жилище на Острова и дали поддържа културни и икономически връзки с родината си.

Трудно се определя и статутът на командированите или сезонните работници и къде имат право на обезщетения те. Според наръчника няма точни критерии, а за всеки случай под внимание трябва да бъде взимана природата на икономическата активност. Ако осигуровките на командированите служители се плащат само в приемащата страна, то те имат право на обезщетения там. В случай, че те често се прибират в родината си и работят и там, то законодателството позволява избор в коя страна да бъдат плащани осигуровки и съответно - получавани социални плащания.

Новият наръчник регламентира и статута на работещите в две или повече страни от ЕС. Една от първите стъпки в тези случаи е да бъде определено колко време работят служителите в различните държави. За служител, живеещ в Испания и работещ и в Португалия в съотношение два дни в Испания (40% от работното време) и три дни в Португалия, важат испанските правила за получаване на социални помощи. Ако обаче българин работи един ден (20%) в България и останалите дни от работната седмица в Гърция – за него ще важат гръцките правила. 

Какви други случаи са вписани в наръчника можете да прочетете тук.