Шарон - силен воин и волеви помирител

Рядко някой израелски политик е обичан горещо и в същото време силно мразен така, както Ариел Шарон. Никой не оставаше безразличен, когато Шарон пристъпваше с дългите си крачки и масивното си тяло до пулта на говорителите и след това повишаваше своя леко дрезгав глас, влагайки и хумор и много смях в своите най-често нерепетирани речи. От нито един друг израелски политик арабите не са се страхували повече, отколкото от Шарон, нито един друг израелец не е събуждал в родината си и в чужбина повече емоция от нето.

Но днес бившият израелски премиер е мъртъв. Наричаният „генерала“ и политически хардлайнер, а отскоро и застъпник за помирителния курс към палестинците, почина в събота на 85 години в болница в Ерусалим, предават израелски телевизионни и радио станции, като се позовават на членовете на семейството. 

Болницата обяви пресконференция за по-късно днес, без да потвърждава засега новината за кончината. Шарон претърпя инсулт през януари 2006 г., от тогава бе в кома и се изхранваше изкуствено.

Необичайната и дълга кариера на Шарон започва с основаването на Израел през 1948 година. Като войник той е командир на войските в големия конфликт, която водеше младата еврейска държава трябваше до войната в Йом Кипур от 1973 година. Тогава то Синай той успява да обгради египетската Трета армия. Затова в родината си оттогава той е наричан и „Кралят на Израел".

През 1953 г. основава и оглавява "101-инчовият специален отдел", който осъществява наказателни операции на арабските територии. През 1956 г. Шарон е назначен за командир на корпус на парашутно-десантните части на израелската армия. През 1957 г. учи във Военен колеж във Великобритания, а в периода 1958 - 1962 г. служи като командир на бригада в пехотата. През 1962 г. Шарон завършва юридическия факултет в Ерусалим без откъсване от военна служба. През юни 1972 г. напуска армията, но е мобилизиран за активна военна служба за четвъртата арабско-израелска война "Йом Кипур" (6 октомври-11 ноември 1973г.), по време на която командва бронирана дивизия. Командва и операцията по навлизането на израелски войски през Суецкия канал в Египет.

През 1972 г. влиза в Либералната партия, която по-късно се влива в блока "Ликуд". През 1975-1976 г. е съветник по сигурността на министър-председателя Ицхак Рабин. През 1976 г. се оттегля от поста, за да основе независимата партия Шломцион /Мир на Цион/. През 1977 г., след като неговата партия получава само две места на изборите през май, се обединява със спечелилия изборите блок "Ликуд".

През 2001 г., на фона на най-лошата вълна на тероризъм в историята на страната Шарон успява да осъществи своето политическо завръщане. Като министър-председател той нареди изграждането на спорната разделителна бариера на Западния бряг, с кочто Израел иска да се защитава срещу атаки.

Шарон е смятан и за хардлайнер, особено след като през 2004 г. предизвика истинска политическа сензация, когато се застъпва за едностранно израелско изтегляне от ивицата Газа. През 2005 г. Кнесета, израелският парламент, потвърди неговия план за изселване на войници и заселници от Газа и четири селища по Западния бряг.

Шарон обича да поляризира. Той провокира нарочно и тази роля, която играе блестящо, му доставя удоволствие, пише в свой анализ WSJ. Той няма проблеми с това да променя мнението си, когато е бил убеден, че новата ситуация го налага. Фактът, че понякога трябва да спори жестоко с другарите си, не само не го изнервя, но и му доставя известно удоволствие, защото има чувството, че е винаги с една крачка пред всички останали. И той винаги е бил на мнение, че само посредствените спазват упорито законите.

Неговите последователи в дясното политическо пространство го хвалят за това, че след основаването на Израел без оглед на загубите и решително провежда битка срещу терористите и така респектира своите арабски съседи. Те го хвалят и за това, че той бързо разработи проекта за заселванията.

За левицата Шарон първоначално е "грозният израелец" - и не само заради популяризирането на заселванията. Те го обвиняват и за другото негово прочуто нетрадиционно решение - кампанията в Ливан, която стартира през 1982 година. При това тогава той е заблудил правителството, че иска да заеме само малък граничен сектор, а вместо това заповядва на армията да стигне до Бейрут. Смята се, че той е изпратил армията и след това е уведомил премиера. Операцията в крайна сметка си струваше от израелска гледна точка, защото Организацията за освобождение на Палестина (ООП) бе прогонена от Бейрут.

Независимо от това Шарон има приятели и в „лагера на мира“, защото е насърчавал подписването на мирния договор с Египет. При това Шарон надскача собствената си сянка. На еврейските заселници, които преди това са примамени с всякакви стимули в Синай, той заповяда изведнъж да се върнат в Израел, за да се изпълни важното условие на мирния договор. Много години по-късно, когато той става министър-председател, той нарежда и едностранното изтегляне от ивицата Газа. Той прави това като генерал, а не като политик. Защото е стигнал до убеждението, че фронтът „Газа" вече не може да бъде задържан.

Генералът, който бе премиер от 2001 до 2006, си играеше и с демокрацията, за да осигури сбъдването на своите цели. Тъй като не успя да намери подкрепа от мнозинството за отстъплението от Газа и в собствената си партия, той подаде оставка от Ликуд и основава умерената пария Кадима, която доминира в Кнесета през останалата част от десетилетието. С този трик Шарон си набави демократическата легитимност за изтеглянето от Газа. Неговите приятели от десния политически спектър не могат да му простят за това и до днес.

Само няколко месеца след основаването на партията си обаче Шарон получи инсулта си и изпадна в кома, а заради властовия вакуум, който предизвика, в страната се настани политически хаос.

И така - еврейско-арабският конфликт оформи мисленето на Шарон и неговата философия още от малко дете. Еврейските селища в Палестина, където е израснал, са редовно изложени на атаки от арабските съседи. „Безопасността е ежедневна грижа за всеки един от нас", цитира го един биограф. Когато по-късно той се среща с чуждестранни лидери и медии, Шарон винаги носи със себе си карта, за да им покаже колко малка и уязвима държава е Израел.

Борец или прагматик – това остава спорно до края на живота му. На 4-и януари 2006 г. Шарон претърпя инсулт, който го остави в постоянна кома. Бившият премиер почина днес, на 11-и януари 2014 г. - почти точно осем години след тежкото заболяване.