Няма да има ново преструктуриране на гръцкия дълг. Това заяви в интервю пред германското списание Spiegеl Клаус Реглинг, ръководител на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС).
По думите му надеждите на Атина за отпускане на допълнителна спасителна помощ са нереалистични.
"Изплащането на лихвите по заемите през следващите 10 години бе отложено. Това се равнява на преструктуриране на дълга от икономическа гледна точка", посочи Реглинг.
ЕМС е най-големият кредитор на Гърция, като до този момент фондът е отпуснал 133 млрд. евро по формата на 30-годишни заеми с лихвен процент от 1,5 на сто.
Що се касае до другите основни кредитори на Гърция, Международен валутен фонд (МВФ) също има ограничен периметър на действие. Базираната във Вашингтон институция вече отпусна кредит в размер на 27,2 млрд. евро на средиземноморската страна за нейното спасяване.
"Може и да има някакво малко пространство за маневриране в двустранните заеми от първия спасителен пакет. Това обаче зависи от страните-членки на еврозоната", коментира още Клаус Реглинг.
Гръцкият външен министър Евангелос Венизелос предупреди за възможността коалиционното правителство да бъде свалено от власт, ако страната му не постигне споразумение за дълга през 2014 г.
"Става въпрос за устойчиво поемане на дълговото бреме... например чрез удължаване на сроковете за погасяване и намаляване на лихвените проценти", отбеляза в неделя Венизелос пред германския вестник Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung.
"Ако Гърция бъде принудена да напусне еврозоната, това ще се превърне в заплаха за германския данъкоплатец", посочи гръцкият министър, като уточни, че е "в рамките на общия европейски интерес Гърция да излезе успешно от спасителната програма".
Междувременно гръцкият премиер Андонис Самарас обеща в речта си на Нова година, че страната ще излезе от спасителната програма през тази година.
През миналия месец той работеше за постигане на споразумение за дълга с лидерите на ЕС, но усилията му останаха без резултат.
Гърция е първата от страните от еврозоната, която прибегна до нуждата от спасителна помощ през 2010 г. Първоначално това се случи чрез двустранни заеми, а след това бяха реализирани две последователни програми на ЕС и МВФ в размер на 240 млрд. евро.