Гърция може да емитира 50-годишни облигации под европейски натиск

Гърция обяви, че разглежда техническите въпроси относно емитирането на 50-годишни облигации с цел допълнително преструктуриране на своя дълг и превръщането му в по-устойчив. Това изненада мнозина, след като страната няма достъп до глобалните капиталови пазари от 2010 г., но мощни интереси може да допринесат това да се случи, пише за CNBC Ник Скрекас, водещ гръцки икономически анализатор.

Наскоро финансовият министър на Гърция Янис Стурнарас заяви: „Надявам се, че ще имаме 50-годишна облигация. Това означава, че дългът ни ще бъде значително редуциран по протежение на 50 години.“ Този план е още една мярка, която да направи по-изпълним гръцкия дълг и да избегне необходимостта от „подстригване“ (частично отписване - бел. ред.) на дълга, което е крайно непопулярно в Европа.

Идеята гръцкият дълг да бъде устойчив до 2022 г. бе осуетенa от гръцкия парламентарен надзорен орган по бюджета чрез рядко срещано признание. Те казват: „илюзорно е да вярваме, че Гърция ще може да се върне обратно на финансовите пазари още през 2014 г. и че дългът й ще се нуждае от последващо „подстригване“, за да стане устойчив“.

Гърция получи 240 млрд. евро под формата на два спасителни транша. Страната търси възможности да замени и да увеличи срока на двустранните заеми на стойност между 53 млрд. евро до 110 млрд. евро с 50-годишните облигации. Разбира се, такъв ход ще бъде насочен против частичното отписване, защото простото удължаване на срока двустранните заеми и понижаването на лихвените проценти няма да бъдат достатъчни, за да бъде публичният дълг подлежащ на изплащане. Местното население достигна дъното и не може да толерира или да плаща още данъци, нито пък да приеме бъдещи понижения на работните заплати и пенсиите, каквито условия постави наскоро директорът на МВФ Кристин Лагард.

Гърция ще се нуждае от повече време и от по-подходящи условия, за да изплати дори и заемите на стойност 130 млрд. евро, отпуснати от Европейския механизъм за финансова стабилност. Връщането на кредитите на временния спасителен механизъм би трябвало да започне през 2025 г.. Но 50-годишните облигации, емитирани, за да покрият тези плащания, притежават по-добър финансов смисъл и са по-благоприятни за потъналата в дългове страна.

Гурутата на пазарите за финансови инструменти с фиксиран доход вярват, че идеята за издаването на 50-годишни облигации дава напразни надежди на държавата, обсадена от Европа,  но смятат, че съществува изход от тази очевидна лудница. Мерките за бъдещи облекчения на дълга ще бъдат обсъдени през второто тримесечие на 2014 г. и ще включват издаването на облигации с такъв дълъг срок. Понякога, когато едно амбициозно и трудно решение е най-малкото зло за твоите кредитори, те могат трудно да го осъзнаят, за да избегнат частичното отписване на дълга.

В днешния свят, в който наблюдаваме „черни лебеди“ всяка седмица, емисията на облигации все повече и повече ще допринесе за избягването на ада, който ще предизвика частичното отписване. От Атина казват, че шансът нещо подобно да се случи не е твърде малък, въпреки значителните съмнения на част от пазарните участници. Първото нещо, което правителството се надява да постигне, е две от четирите големи системно важни банки, които носят бремето на същата неинвестиционна оценка, каквато имат гръцките облигации, да излязат на капиталовите пазари, особено тогава, когато наскоро научихме за интересите на хедж фондовете към техните силно подценени акции.

Финансовият министър се надява, че данните на Евростат за април 2014 г. ще отчетат първия излишък на страната. Стурнарас дори се надява бюджетната цифра да задмине очакванията на анализаторите от 340 млн. евро. Теоретично тогава гръцкото правителство ще емитира 5-годишни облигации за 3 млрд. евро, с които да излезе на пазара след почти 5-годишно затишие. Ако това се случи, тогава ще има все по-малко и по-малко препятствия за издаването на 50-годишни дългосрочни облигации на стойност поне 55 млрд. евро, с които да се изплатят задълженията към Европейския механизъм за финансова стабилност. 

Това ще върне усмивките на лицата на всички страни в еврозоната, които са преместили повече от тежестта си от Гърция към световните играчи. Очевидно ще има значителен натиск върху ЕЦБ и върху централните банки на страните от еврозоната за участие в емисията, защото те имат неотменяеми права за избягването на частичното облекчаване. Нещо повече – правителствата на държавите от еврозоната също ще притиснат своите най-големи банки да вземат участие с цел увеличаване на възможностите за пълното покритие на такъв тип емисия.

Докато една предстояща емисия на 50-годишни облигации няма да бъде магическата пръчица за устойчивостта на гръцкия дълг, тя представлява повече от напразни надежди за подобряване на дълговия профил на нацията. Като допълнение, тя всъщност може да представлява добър залог за интелигентните пазарни участници, които осъзнават, че Средиземноморската страна има своите възможности – като обилните залежи на ресурси, пренаситен жилищен пазар и подценени предприятия.

Все още не отписвайте напълно малката вероятност Гърция да емитира 50-годишни облигации. Има мощни корпоративни интереси, които ще извлекат ползи от емисията и ще направят така, че тя да заработи.