Асмусен подкрепя идеята за общ бюджет на еврозоната

Членът на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Йорг Асмусен днес отново издигна идеята за бюджет на еврозоната, който да позволи да се окаже подкрепа на програмите за реформи в някои от страните от валутния съюз, предаде Франс прес.

На конференция в Берлин Асмусен се обяви за задължителни "договорни споразумения", които да обвързват страните членки и европейските институции с конкретни ангажименти за "онова, което се иска да бъде направено и в какви срокове", за да бъде засилена конкурентоспособността.

По думите му това трябва да бъде съпътствано от финансови насърчения, препоръчвайки бюджет на еврозоната от 15 до 20 милиарда евро, като тези средства биха могли да облекчат съответните страни докато прилагат понякога болезнените реформи.

Тази идея вече беше издигната през декември 2012 година от президента на ЕС Херман ван Ромпой, но без да последват действия. Проектът на Ромпой, който беше един от елементите в доклада му за задълбочаване на икономическия и валутния съюз,  предвиждаше например европейските средства, без да ги нарича бюджет, да служат за финансиране на осигуровките за безработица в съответните страни.

На първо време бюджетът би могъл да се финансира от страните членки, а в дългосрочен план трябва да се помисли за други постъпления, отбеляза Асмусен. Според него еврозоната трябва да бъде в сърцевината на европейската интеграция и да има собствени институции. "Ще трябва да се помисли за парламент на еврозоната, така идея имам", посочи той.

Според него по съвсем прагматичен начин в комисията по икономически въпроси на Европейския парламент представителите на еврозоната биха могли да започнат да подписват отделно някои въпроси. 

Определено е прекалено рано ЕЦБ да мисли за спиране на извънредните мерки в подкрепа на икономиката на еврозоната, допълни още Асмусен. Той отново изтъкна ангажимента на ЕЦБ да поддържа ниски лихви "толкова дълго, колкото е необходимо".

На фона на дълговата и след това икономическата криза във валутния съюз финансовата институция във Франкфурт започна вливане на ликвидности в еврозоната чрез много ниски лихви, мащабни заеми за банките и всичко това съпътствано с обещанието да изкупува толкова държавни дългове на изпаднали в затруднения страни, колкото е необходимо.

Федералният резерв на САЩ също от месеци подкрепя икономиката, но посочи, че иска постепенно да намали изкупуването на облигации. Тази перспектива, която не е приела конкретни очертания засега, създава вълнения на пазарите и предизвиква въпроси и по отношение на европейските стимулиращи мерки. При все това конюнктурната ситуация в еврозоната не е сравнима с тази в Съединените щати, която по думите на Асмусен е по-добра.

Асмусен освен това призова Германия, която в момента се опитва да състави правителство, да положи по-големи усилия за инвестиране, за да укрепи конкурентоспособността си. Той изтъкна, че на германската икономика не достигат инвестиции от 75 милиарда евро годишно - извод, до който стигна в свое неотдавнашно проучване и икономическият институт DIW.

Асмусен очерта картината на страна, застрашена от застаряване на населението, която не инвестира достатъчно в транспортни и цифрови инфраструктури и която почива на лаврите на реформите отпреди десетилетие. "Трябва да добавим един пласт (инвестиции), в противен случай ще изгубим конкурентоспособност", предупреди Асмусен.

Вчера президентът на германската централна банка Йенс Вайдман направи подобно изказване в момент, когато Ангела Меркел спечели победа на парламентарните избори в неделя и търси коалиционен партньор, за да състави правителство.

Темата за инвестициите е една от централните в предизборната програма на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и със сигурност ще бъде една от основните в преговорите между  партиите. Засега най-вероятната хипотеза е за голяма коалиция между консерваторите на Меркел и ГСДП.

Асмусен, който е социалдемократ и е бил член на германското правителство, определя като второ най-голямо предизвикателство за страната реформата на държавните финанси и по-специално на финансовите трансфери между федералната държава и провинциите. 

(БТА)