Добре дошли в държавата на Мути

Въпреки че либералните партньори на Меркел – FDP, в последните четири години бяха далеч от това да са тази защита срещу държавната намеса и регулирането, каквато трябваше да бъдат, сега вече с липсата им в германския парламент няма да има политическа сила, която да изразява здравословен скептицизъм срещу твърде силното законово регулиране и регламентите за намеса.

Дори ако от чисто тактическа гледна точка сега Християндемократическият и съюз (CDU), поради липсата на други сили в парламента, отново се ориентира малко повече към пазарната икономика, как ще успее да отстъпва през преплетения си социалдемократически манифест, пита реторично в свой коментар за изминалите избори в Германия икономическото списание Wirtschaftswoche.

Може ли коалицията CDU/CSU внезапно да открие, че минималната работна заплата е рискована и може лесно да застраши работните места? Дали няма да се откаже от обещанията си за пенсиите, само защото изведнъж ще разбере, че финансирането за това е налице само в години на висока степен на заетост? Ще отмени ли спирачката за наемните цени, въпреки че за наемодателите това звучи добре, но пък това ще забави ръста на строеж на нови сгради, както и ще забави санирането на жилища? А докъде ще се стигне, ако инвестициите в бетон не си струват – това все още е лесно видимо в ГДР. 

Но дори Меркел, която все пак бе прекарала по-голямата част от живота си в твърде реално съществуващият социализъм, изглежда е забравила това.

Малко вероятно до невъзможно е, че след изборите съюзът ще достигне до повратна точка в икономическата си политика. Може би ще се стигне до още по-силна социалдемократична политика, отколкото през последните четири години. Страната на Мути, която се грижи за всеки и не забранява индивидуалната отговорност, но не я издига на пиедестал, триумфира силно.

ХДС и икономическото ѝ крило, които някога представяха позицията за силна пазарна икономика, следват днес инструкциите на своя председател и канцлер. И тримата сега трябва да се съобразяват вместо със сравнително лесната за укротяване FDP, със социалдемократите или Зелените. И двамата потенциални партньори може да се поискат по-висока цена, тъй като и двете (при съзнателен или несъзнателен) провал на всички преговори със CDU/CSU трябва да имат възможност да могат да преминат към съюз с Левите.

Или сега, или примерно след две години. Ако трябва да се намери точка на пречупване, то тя може да се намери. Вълнуващо вече е само дали SPD ще спази своите обещания и няма да образува коалиция в червено-червено-зелени цветове и дали и в каква степен SPD и Зелените ще се наклонят в посока към Левите.

В този аспект въпреки отличните резултати Меркел донесе и малко съмнителен успех на своите последователи. Разбира се, ако бе успяла да завоюва абсолютното мнозинство – нещо, за което и ръководството никога не е мечтало, тогава тя щеше да има не само исторически успех, но също така и щеше да придобие свободата на действие. Въпреки недоволството на евродисидентите в редиците си - кой от тях ще иска да свали управляващия с два или три гласа преднина канцлер заради бъдещето на еврото? При това с цената на нови избори и загубата на своя мандат?

Така се оказа, че Меркел спечели пирова победа. Особено след като победата всъщност се дължи единствено на доверителния фонд на Меркел. Но какво всъщност остава в съдържателно отношение в тази партия отвъд канцлера, ако Меркел изведнъж си тръгне? Уникалната характеристика на християнската съюз в действителност е, че тя има Меркел в редиците си.