Европейската комисия е изоставила плана си да постави компрометирания Лондонски междубанков лихвен процент (London Interbank Offered Rates – LIBOR) под контрола на базирания в Париж Европейски регулатор за ценните книжа и пазарите, каквито бяха първоначалните намерения, пише британският вестник Financial Times.
LIBOR представлява средният процент, по който 16-те банки в лондонското Сити са готови да се кредитират взаимно в основни световни валути. Показателят се използва като основа за изчисляването на голям брой финансови инструменти – от автомобилни кредити и ипотеки до най-сложни финансови операции. На негова база се изчисляват лихвите върху финансови продукти на стойност над 500 трлн. долара.
Коригирана версия на първоначалните планове, която се очаква да бъде публикувана през следващата седмица и е станала достояние на Financial Times, ограничава реформите по такъв начин, че Лондон запазва основната си роля в съставянето на ставките, давайки му възможност да извърши мащабна реорганизация, за да възстанови вярата в бенчмарка.
Според британското издание новите намерения представляват отстъпка, която спестява сериозни политически неудобства на Великобритания. ЕК обаче ще предложи колегия от надзорници от различни държави-членки на Европейския съюз да играе роля в контрола, като се имат предвид общите рискове от преминаващите границите вторични ефекти от слабия надзор. Това ще предостави на Европейския регулатор за ценните книжа и пазарите законни правомощия за посредничество в споровете между надзорниците, а решенията му ще бъдат задължителни за изпълнение.
„Правно обвързаното посредничество на Европейския регулатор за ценните книжа и борсите е ключов елемент в постигането на съгласуваност, постояннство на контрола и сближаване“, пише в проектодокумента.
Великобритания се противопоставя на отстъпването на тези правомощия на европейски надзорни органи по отношение на други финансови регламенти. Промените представляват сериозна победа за британското министерство на финансите, което увеличи съгласуваните задкулисни усилия в Брюксел, за да пресече прилагането на първоначалния план по отношение на контрола върху LIBOR, твърдят от Financial Times.
При коригирането на проекта европейският комисар за вътрешния пазар Мишел Барние е отчел както силата на британските възражения, така и капацитета на Европейския регулатор за ценните книжа и пазарите, като се имат предвид ограничения му ресурс.
Това е една от няколкото значително промени в реформите, които преработват основно правилата за съставяне на индекси на хиляди пазари – от петрола и златото до транспортирането на стоки. Размахът и внезапността на намеренията на ЕК обаче притесниха както съставителите, така и потребителите на индексите.
Изпълнителният орган на ЕС постепенно разхлаби строгите задължителни мерки, които щяха да държат отговорни съставителите и подателите на информация за компенсиране на потребителите за „всяка претърпяна загуба“ вследствие на грешка в индекса или на нарушаване на правилата при изчисляването му. Последният вариант обаче не стига по-далеч от съществуващото национално законодателство.
Но за ключови показатели като LIBOR и EURIBOR регулаторните органи ще получат правомощията да принуждават банките да участват, пораждайки поредно притеснение в бранша. Няколко банки се отказаха от участие в съставянето на EURIBOR въпреки предупрежденията, че то може да стане задължително в бъдеще.
Направени са и някои поправки, които да изяснят, че показателите за петрола няма да бъдат определяни като „решаващи“, поради което да подлежат на по-строг режим.
Поправките обаче едва ли ще уталожат страховете, че бремето на новите правила ще убеди подателите на информация да не се отказват от участие при съставянето на индексите, особено на непрозрачните пазари на суровини.
Предложенията на Барние ще бъдат представени в късен етап на законодателния график, което повдига сериозни съмнения дали реформите ще могат да бъдат гласувани преди изборите за Европейски парламент догодина.