Банките са изправени пред заплахата от нов набор от международни капиталови правила, насочени към принуждаване на облигационерите, а не на данъкоплатците да спасяват задлъжнелите институции, пише Financial Times.
Някои от международните финансови регулатори търсят подкрепа от политическите лидери с цел изготвяне на предложения за принуждаване на банките да поддържат минимален размер капитал, който да бъде използван при евентуално изпадане в неплатежоспособност.
Гуверньорът на Английската централна банка (АЦБ) Марк Карни заяви, че този ход е необходим елемент в "амбициозното" желание на Групата на двадесетте (Г-20) тежестта при евентуален фалит на някоя банка да не бъде поеман от данъкоплатците.
С оглед на позицията си на председател на Борда за финансова стабилност Карни се стреми да спечели политическа подкрепа за регулаторните органи. Целта е да се изготвят по-конкретни планове и предложения по време на срещата на върха на Г-20 през тази седмица в Русия.
По думите на Карни обаче дори и да бъде постигнато съгласие изготвянето на детайлите и реалното влизане в експлоатация на новите правила едва ли ще бъде завършено преди 2015 г.
"Трябва да преминем от думи към действия. Направихме обещаващо начало, но трябва да го преведем под формата на действителен план", посочи гуверньорът на АЦБ.
За да се гарантира, че фалирали банки няма да бъдат спасявани от данъкоплатците, считаните за глобално значими институции ще бъдат помолени да гарантират своите капиталови структури. По този начин ще бъде предложена достатъчна защита на данъкоплатците срещу евентуална необходимост от намеса на управляващите.
"Банките ще приветстват единен глобален стандарт за средствата за покриване на загубите, тъй като той ще ги постави при равни условия", отбеляза Боб Пен, партньор в Allen & Overy.
Някои банки може би ще бъдат принудени да направят значителни организационни промени. Същевременно регулаторите вероятно ще трябва да подпишат безпрецедентни споразумения за сътрудничество, според които ще задължат загубите да се поделят между акционерите и кредиторите.
По думите на Марк Карни както властите в САЩ, така и тези в ЕС (Европейския съюз) са постигнали напредък по отношение на правната рамка, която да позволи затварянето или разделянето на проблемната трансгранична банка. Той добави, че централните банкери са "много повече от готови" да се справят с актуалния проблем.
Английският централен банкер също така предупреди отделните страни да не се застъпват толкова за собствените си решения на местно равнище. "Ние трябва да се предпазим от разделението. Националните структури могат да пречат на интеграцията на международните пазари", добави още той.
преди 11 години Също така е интересно, дали някой има относително ясна идея, какъв точно сценарий ще се разиграе по веригата на дълга при тези рестрикции, които евентуално ще се въвеждат? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ясно: за сега дебата е колкото да не ги хапят мухите някои хора. Това обаче не прави по-малко интересен въпроса за стратегията , която се коментира: въвеждане на регламент, облигационерите да се ангажират със спасяването на банките и нови капиталови изисквания. Какъв ще бъде ефекта в/у кредитирането на реалния сектор и потреблението, колко може да се свие световната икономика( при по-консервативно кредитиране), какви активи ще се признават за капитал, дали това напр. ще са само ДЦК и на кои държави? Една камара свръх интересни въпроси, които имат общ произход в най-интересния въпрос: колко точно е зависима от кредита, съвременната икономика, каква част от световното БВП се дължи на кредита? отговор Сигнализирай за неуместен коментар