Банките от еврозоната трябва да продадат активи за 3,2 трлн. евро до 2018 г.

Най-големите банки от еврозоната ще трябва да се освободят от активи на стойност 661 млрд. евро и да наберат 47 млрд. долара свеж капитал през следващите 5 години, за да изпълнят изискванията на новата регулаторна рамка, която цели да понижи вероятността от поредно спасяване на кредитни институции с пари на данъкоплатците, съобщи британският вестник Financial Times, като се позовава на анализ на Royal Bank of Scotland.

В анализа на британската банка се посочва, че най-голяма необходимост от свеж капитал имат Deutsche Bank, Crédit Agricole и Barclays.

От него става ясно също, че 5 години след финансовата криза европейските кредитни институции все още са „твърде големи, за да фалират“.

Банките от региона като цяло ще трябва да се освободят от активи на стойност 3,2 трлн. долара, за да отговорят на изискванията на споразумението Базел III за капитала и нивото на ливъридж, твърдят от Royal Bank of Scotland. Активите на банковия сектор в еврозоната са на стойност 32 трлн. евро, като надхвърлят 3 пъти брутния вътрешен продукт на държавите от региона.

Натискът върху по-малките банки е по-силен, което увеличава опасенията, че кредитирането за малките и средните предприятия от региона може рязко да се свие.

„Все още задлъжнялостта в европейските икономики е прекалено голяма и проявата на този факт се откроява в балансите на банките“, заяви Джейпс Чепъл, анализатор в Berenberg Bank. „Големият проблем е, че банките все още не разполагат с достатъчно капитал, за да отпишат тези отпуснати кредити“, добави той.

От май 2012 г. досега банките в еврозоната вече свиха балансите си с 2,9 трлн. евро чрез подновяването на по-малко кредити, обратни изкупувания и деривативни договори и чрез продажбата на активи, които не са свързани с основната дейност, сочат данни на Европейската централна банка.

Наскоро Deutsche Bank обяви, че ще се опита да свие активите си с около 20% през следващите две години и половина. Barclays, която през миналия месец обяви емитиране на права на стойност 5,8 млрд. паунда, съобщи, че иска да свие баланса си с 65-80 млрд. паунда.

Управляващият директор в международната рейтингова агенция Fitch Бриджит Генди смята, че вниманието на регулаторните органи по отношение на размера и нивото на ливъридж на банките само по себе си е погрешно насочено.

„Ако заставите банките да използват само коефициента на ливъридж, единственият начин те да увеличат печалбата си е да поемат повече риск по активите, които притежават“, изтъква Генди. „Необходим е баланс между капиталовото покритие на рисково претеглените активи и ливъриджа – рискът не е единствено в размера“, категорична е тя.

Процесът на деливъридж в банките вече доведе до рекордно слабо емитиране на облигации от страна на европейските финансови институции. Спадът отразява и нарасналите рискове кредиторите да бъдат включени в спасяването на банките, ако финансовите институции фалират, каквото изискване беше заложено в променените правила в Европа, целящи да защитят данъкоплатците.

Банките от еврозоната предприеха и ранно връщане на евтините кредити, отпуснати им от ЕЦБ чрез нейните операции за дългосрочно рефинансиране, насочени към борба с кризата. Вследствие на това малките и средни предприятия, особено в държави като Испания, се оплакват, че нямат достъп до кредити.

При продължаващата рецесия критиците предполагат, че банките обръщат по-голямо внимание на процеса на деливъридж, отколкото на увеличаване на средствата, които отпускат под формата на кредити, а това може да затрудни допълнително икономическото възстановяване.