За инвеститорите август е като Бермудския триъгълник за мореплавателите: привидно голямо спокойствие, мистериозни каробокрушения и многобройни легенди, пише френският всекидневник Les Ecos в електронното си издание, цитирано от БТА.
От 2007 година насам големите трусове на финансовата криза са съзрявали или са ставали именно през август, спомогнати от стеснените възможности за действие и играчи, които от плажа реагират на новините, получени по техните iPhone.
Европейската централна банка (ЕЦБ) през 2007 година изля стотици милиарди, за да успокои пазара след временно затваряне на три фонда на BNP Paribas, сривовете, предвещаващи рухването на Lehman Brothers и Fannie Mae през 2008, рязкото покачване на лихвите по испанските и италианските облигации и резкият спад на котировките на банковите дружества през 2011 година (...) Много опасно!
Оттогава големите финансисти издадоха заповед за операция "Спокойно лято" - или QE от Quiet Estival на английски език. В края на юли 2012 година, когато европейските пазари отново бяха изпаднали в транс, президентът на ЕЦБ Марио Драги успокои играта, заявявайки, че ще направи "каквото е необходимо", за да спаси еврото.
През 2013 година Драги изпревари развитието на събитията, обявявайки в началото на юли, че ще запази ниски лихвите за продължителен период. На 17-и юли неговият американски колега Бен Бернанке на свой ред успокои инвеститорите, разтревожени от предходните послания, които самият той отправи.
Разбира се Управлението за федерален резерв (УФР) би могло да започне да свива покупките си на облигации в края на годината, ако всичко върви наистина добре. Само че централният банкер на САЩ изброи три условия, които трябва да бъдат изпълнени (инфлация, доближаваща се до 2 процента, трайно и действително подобряване на заетостта и смекчени условия на финансиране), посочвайки пречка за всяко едно от тях. Посланието е просто: не се безпокойте, централните банкери продължават да бдят.