Има политическо споразумение относно реформата в Общата селскостопанска политика между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на министрите, съобщи комисарят по земеделието Дачиан Чолош.
Сред основните промени са до 2019 година държавите в общността да получават не по-малко от 75% средните плащания в областта на селското стопанство за ЕС, а схемата за директните плащания ще бъде удължена до 2020 година.
Припомняме, че България беше от страните, които настояваха за това удължаване. Сега обаче ще трябва да бъдат направени известни промени - намаляване на помощите за хектар, получаващи големи субсидии, а в същото време се увеличават средствата за останалите встрани площи, уточни Чолош.
За да имат право на директно плащане обаче земеделците ще трябва да поддържат минимална стопанска дейност. В ОСП няма да бъде давано определение за "активен стопанин", като допълнителните критерии за това да бъдат определяни от националните правителства.
Записани са и специфични помощи за младите земеделци и те ще могат да получават до 25% помощи в първите пет години от дейността им допълнително към инвестиционните механизми, които са насочени към младите хора в този момент.
30% от преките плащания по първия стълб на ПРСР ще бъде за агроекология и борбата за опазване на климата. Между 2014 и 2020 година над 100 млрд. евро ще бъдат инвестирани за подпомагане на „позеленяването“ на селското стопанство.
От 2017 година се премахват квотите за производство на захар. Този механизъм ще бъде заменен от договаряне колективно цените между производителите на захарно цвекло и преработвателите. Системата е подобна на сектора за мляко, при която се засили ролята на междубраншовите организации при договарянето на условията за доставките на мляко, посочи още комисарят.
Във винаро-лозарския сектор ще има динамичен механизъм за разрешение за засаждане на нови лозя. Тя ще влезе в сила от 2016 година и ще замени разрешителните за насаждане, действащи в момента.
Новата система ще следи площите и качеството на насажденията, което ще гарантира, че секторът ще продължи да се развива. „Лозаро-винарския сектор е с много голямо значение – расте бързо, а продукцията намира пазари навън“, заяви Чолош.
2% от средствата от ОСП ще отиват в сектора на протеиновото производство, за да се осигури независимост от вноса в тази област.
Комисарят по въпросите на земеделието припомни и каква беше основната цел на реформата на ОСП – развитието на селските региони и по-качествени и разнообразни храни за европейските граждани. Политиката трябва да стане по-икономична, справедлива и да отговаря за нуждите на обществото.
Началото на промяната беше поставено още през 2011 година.