Само няколко италиански политици – и предишни, и сега действащи, са запознати със ситуацията, твърди още изданието. Източниците му уточняват, че преструктурираните контракти включват и такива, поети с цел посрещане на тежките финансови изисквания за приемането на еврото.
Сегашният председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги тогава е бил директор на Държавния трезор в Италия, а Винченцо ла Виа е оглавявал дълговата агенция. Мария Каната тогава е била висш служител на агенцията, отбелязва изданието. Ла Виа напуска Държавния трезор през 2000 г., а през 2002 г. става негов директор с подкрепата на Драги.
Говорител на ЕЦБ е отказал да коментира пред изданието дали централната банка на еврозоната е наясно за потенциалните загуби за Италия от операциите с деривати, както и евентуалното участие на Драги в одобрението на контрактите през 90-те години, преди да се присъедини към екипа на Goldman Sachs International през 2002 г.
Още през февруари 2012 г. държавните одитори коментираха в свой доклад, че щетите, нанесени върху доходите на държавата от негативните резултати от договорите с деривати, са особено критични и деликатни. Преди това пред парламента беше представен подобен контракт, сключен с Morgan Stanley, по който също са регистрирани огромни загуби. Сега обаче одиторската служба отказва да коментира с мотива, че данните представляват търговска тайна, а от финансовата полиция не са отговорили на запитванията на изданието.
В статията се припомня също така, че през 2001 г. професорът по икономика Густаво Пига предизвика истинска буря, след като се сдоби с подобен контракт от 1996 г. и го разкри на обществеността. Пига не разкри на коя държава е контрактът, нито коя е банката по случая, но тогава той обвини държавите от ЕС, че прикриват сметките си. Тогава Пига подчерта, че дериватите са изключително полезни инструменти, но в тези случаи стават опасни.
Миналата година германското списание Der Spiegel разкри, че през 1998 г. Хелмут Кол – тогавашният германски канцлер, по политически причини е решил да игнорира предупрежденията на неговите експерти, че Италия реално не отговаря на Маастрихстките критерии за влизането в еврозоната. Италиански политици, включително и бившият финансов министър Джулио Тремонти, коментират, че европейските власти също са били наясно с деривативните контракти и че те са използвани, за да се покрият фискалните критерии за влизането на страната в еврозоната.
Същевременно JPMorgan предупреди, че управляващите коалиции в Италия, Гърция и Португалия могат да създадат дългосрочни управленски рискове в държавите, като най-сериозно е положението в Италия заради третата присъда за Силвио Берлускони за период от две години.