Разкриването на банковата тайна в Швейцария предвещава нова ера

През последните пет години Швейцария се бори със зъби и нокти, за да съхрани 80-годишната си традиция в пазенето на банковата тайна на своите клиенти. Според Financial Times това на пръв поглед като че ли е изгубена кауза.

Поредната изненада дойде миналата седмица, когато ЕС заяви своята готовност да започне преговори с Швейцария с цел постигане на консенсус относно данъчното облагане.

Точните искания на ЕС все още не са ясни. Всъщност изглежда, че съюзът ще изисква от швейцарските банки автоматично да споделят информация за размера на средствата в офшорните сметки, които са на разположение на европейските граждани.

„Подобна стъпка би била като „последния пирон в ковчега“ на банковата тайна – система, която позволи на швейцарците да привлекат чуждестранни активи на стойност 2,8 трилиона долара“, казва проф. Стефан Гарели, преподавател от IMD Business School в Лозана.

Други наблюдатели пък са по-предпазливи в техните прогнози. „Защитата на банковата тайна определено отслабва“, казва Рейнър Скиерка, експерт в Bank Sarasin в Цюрих. „Не мога със сигурност да заявя, че не действа, защото все още не е ясно дали след постигане на договаряне с ЕС ще бъдат покрити всички видове активи, както и съдържанието на банковите сейфове на клиентите.“

Посоката, която ще се следва, е ясна. Швейцария наруши забраната за споделяне на информация още през февруари, когато се съгласи да внедри част от Закона на САЩ за данъчно съгласуване на чуждестранните банкови сметки (Foreign Account Tax Compliance Act - FATCA), който изисква чуждите банки автоматично да предоставят информация за офшорните сметки на американските граждани. 

„Обмяната на информация с ЕС ще бъде още по-важен приоритет“, подчертава проф. Мартин Браун, преподавател по банково дело в St. Gallen University. “Средствата на американските клиенти представляват голям дял от чуждестранните активи, управлявани от швейцарските банки. Но средствата на европейските граждани са още по-големи“, допълва още той пред FT.

Според проф. Гарели ключовите въпроси сега са с цената на какво швейцарците биха се съгласили, за да отстъпят, и какво ще изискват техните европейски контрагенти в замяна, за да се съгласят на автоматичното разкриване на информация.

Преди две седмици финансовият министър на Швейцария Евелин Видмер-Шлумпф заяви, че би приела автоматичното споделяне на информация, ако бъде изграден световен стандарт за това и ако усилията за просветляване на неясните дейности на компании, станали популярни във конкурентните финансови центрове, се увенчаят с успех.

От изключителна важност за запазване на достъпа на банките до европейските пазари е Швейцария да заеме твърда позиция за преговори. В резултат на това много частни швейцарски банки вече започнаха да адаптират бизнес моделите си за време, в което вече не биха разчитали на банковата тайна като на абсолютно за тях предимство. Някои от тях увеличиха таксите за обслужване на сметките на клиентите им, докато други правят опити да привлекат клиенти, като им предлагат сметки, предлащи по-богат набор от услуги.

Проф. Браун смята,че предизвикателството на този подход се изразява в това, че банките всъщност трябва да предлагат услуги от високо качество, за да оправдаят увеличените такси. Той предупреждава, че не всички банки са в позицията да се справят с това предизвикателство. Банки, които не съумеят да направят тази промяна, е много възможно да изпаднат в затруднение. А при отсъствието на потенциални клиенти, малките пазарни участници ще бъдат принудени да се оттеглят.

Въпреки евентуалните катаклизми, които среща по дългия път, швейцарска традиция за запазване на банковата тайна би трябвало да донесе печалби както за банковия сектор, така и за страната.

На международно ниво това ще разреши проблем, който застрашава отношенията на Швейцария с най-важния й търговски партньор – Европейския съюз. „Ако това се случи, смята г-н Скиерка, това ще направи по-лесен достъпа на швейцарските банки на външните пазари. Банкерите ще могат да се събудят и да потърсят печеливши пазари, вместо да се притесняват за миналото. Трябва да се мисли позитивно.“

Проф. Гарели вярва, че банковия сектор може да просперира въпреки скритата банкова тайна. „Швейцария има много развита икономика. Тя не произвежда само шоколад и часовници. Развити са също така и фармацията, машинното инженерство, туризмът. Всички тези сектори се справят доста добре на външните пазари не защото печелят от специален закон, а защото са конкурентни и представят много възможности. Няма причина защо и банките да не направят това.“