Полагането на клетва от страна на Лета като премиер на Италия в неделя подхрани надеждите за краткосрочни действия за справяне с кризата и сложи край на двумесечната политическа безизходица, в която страната изпадна след парламентарните избори в края на февруари, когато нито една от основните политически партии не получи достатъчна подкрепа за самостоятелно сформиране на правителство, а опитите за коалиция пропаднаха. Това застраши доверието на инвеститорите във възможностите на страната да се измъкне от продължителната рецесия.
Банкери и бизнесмени днес одобриха избора за министър на икономиката на заместник-управителя на италианската централна банка Фабрицио Сакомани – уважаван икономист, който трябва да убеди инвеститорите, че Италия няма да се откаже от стандартните фискални стратегии.
„Това очевидно е авторитетно правителство. Лета е компетентен и има опит“, заяви Андреа Кутури, вицепрезидент в компанията за управление на активи Anthilia Capital Partners. „Ключовият проблем обаче е колко ще просъществува това правителство и какво ще бъде в състояние да направи. Това ще стане ясно през следващите седмици“, добави той.
Но според Джовани Боси, главен изпълнителен директор на италианската кредитна институция Banca Ifis, фактът, че има правителство, което е подкрепено от политическите сили, вече е нещо положително. „Рискът обаче е, че то ще трябва да се бори със силите, които се противопоставят на споразумението между лявоцентристите и десноцентристите. Ще му се наложи да действа бързо“, добави Боси.
Антиелитарното движение „5 звезди“ на комика Джузепе (Бепе) Грило отказа да се присъедини към настоящата коалиция, определяйки я като „граничеща с кръвосмешение“.
От международната рейтингова агенция Moody's пък предупредиха, че икономическият и политическият фон остава сложен и на страната все още може да се наложи да потърси спасителна помощ.
Ако правителството на Лета получи днес вот на доверие в парламента, това ще премахне заплахата от провеждане на нови парламентарни избори – възможност, която не би се харесала на инвеститорите и би довела до допълнителна несигурност и до задълбочаване на социалната криза.