Преговорите за въвеждането на общоевропейски данък върху финансовите транзакции са пред провал поради нарастващите опасения за икономическия ефект, който подобна стъпка би имала, съобщава Financial Times.
Запознати с преговорите коментират, че 11-те страни от еврозоната, които подкрепят идеята за данък върху финансовите транзакции, са разединени по въпроса за формата, под която той да бъде въведен. Някои от въпросните страни изразяват опасения, че той може да има негативни последствия за облигационните пазари и пенсионните фондове.
По време на неформални преговори между 11-те страни Франция е поискала от останалите правителства да приемат по-разхлабен вариант на данъка, докато Италия настоява от данъчно облагане да бъдат освободени сделките с ДЦК. Няколко други страни пък искат специални преференции за пенсионните фондове.
Опасенията са изброени в документ, в който се настоява Европейската комисия (ЕК) да изясни как данъкът ще бъде събиран. Поставена е под въпрос и оценката за ефекта, който данъкът ще има върху пазарите.
Докладът е фокусиран върху опасенията, че като следствие от инициативата цената за финансирането на европейските правителства може да се повиши – разход, който вероятно няма да бъде компенсиран от приходите, генерирани от облагането на сделките с правителствени облигации.
Въпреки че документът формално не представлява позицията на финансовите министерства на страните от ЕС, той хвърля светлина върху сложността на преговорите.
„Ще е необходимо доста време, докато всички проблеми бъдат изчистени“, коментира участвал в консултациите дипломат.
Предложението за данък върху финансовите транзакции доведе до разрив между страните членки на ЕС и принуди 11 европейски страни да сформират авангардна група, която въпреки съпротивата на останалите иска да въведе новата такса.
Миналата седмица Великобритания стартира правна процедура в Европейската комисия (ЕК), целяща да блокира въвеждането на данъка.
Предложението за данък върху финансовите транзакции включва облагане с такса от 0,1% на всички сделки с акции и облигации и с такса от 0,01% на всички сделки с деривати. И в двата случая поне едната страна по сделката трябва да е базирана в страните, където е въведен данъка. Това важи и когато търговията се извършва от името на клиент, базиран във въпросните страни.
преди 11 години с 10 млрд лоши кредити, всички са стабилни (представете си че 20% от кредитите могат никога да не се върнат - дори и при картелен марж банките не могат да спечелят толкова за още 5 години). Това означава, че добрият сценарии за банките е нисък растеж 5 години защото Калин Христов в БНБ раздаде много евтини кредити да надуе балон за приятели спекуланти на фондовата борса, а лихвите предвидливо бяха плаващи. Понякога има "политически ***" ама Калин съвсем хитро и лесно ни продаде на собствениците на Търговските банки (не случайно приликата с ром).А другият сценарии, при влошаване е банките да оставят депозитите да поемат тези загуби като си тръгнат. Затова изтеглиха 10-15 млрд собствени средства в чужбина и набраха депозити! отговор Сигнализирай за неуместен коментар