Последната консервативна икона

"С голяма тъга Марк и Керъл Тачър обявяват, че тяхната майка – баронеса Тачър, тази сутрин почина спокойно след инсулт", съобщи говорителят на бившия премиер на Великобритания – 87-годишната Маргарет Тачър.

По време на мандата на Тачър за всеки британец би изглеждала абсурдна идеята, че един ден те ще скърбят за нея като за символ на едно ново начало и укрепване на страната им. През десетилетието на осемдесетте години на миналия век тя - втора дъщеря на търговец на дребно от английската провинция, успява да подчини страната си на радикално "лечение", станало известно като „Тачъризъм“ - вярата, че икономическата и личната свобода са взаимозависими, че личната отговорност и упоритата работа са единствените начини за национален просперитет.

Заради принципите на свободата и пазара Желязната лейди води битки срещу северноанглийските миньори и техния профсъюз, както и срещу аржентинската окупация на Фолкландските острови. Тя определя необходимостта от оказване на военен отпор срещу аржентинската агресия като “въпрос на чест за Британия като нация, на самочувствие и в крайна сметка - на нейното положение в света”.

В резултат на дирижираната от Маргарет Тачър приватизационна кампания обаче днес Великобритания страда също толкова, колкото и се е възползвала, пише в свой анализ Ройтерс.

Гъвкавият пазар на труда, който Маргарет Тачър успя да създаде, борейки се срещу опозицията от Лейбъристката партия и синдикатите, дълго време се радваше на похвали. Приватизираните железопътни линии и летищата обаче още по време на нейното управление се превърнаха в неудобство и останаха такова въпреки многобройните опити за реформа, полуприватизация и реприватизация.

По време на нейното управление бяха приватизирани най-големите държавни компании в Англия - British Telecom, British Petroleum (BP), British Airways и други, а Тачър срещна острата съпротива на синдикатите. След непопулярните мерки, които предприема по време на управлението си, са и намалението на социалните помощи и затваряне на редица губещи мини, преди всичко в северната част на Острова.

Кредото за свободата, което бе и главното оръжие, „мечът на  Желязната лейди", й служеше не само в класическата политическа битка на десницата срещу левите. Тя го ползваше и в много области на политиката, пише в свой анализ и германският FAZ. Тя пледираше в името на свободата за легализация на хомосексуалните отношения, тя искаше да вярва до такава степен непоклатимо в шансовете и възможностите за развитие на всеки индивид, че отговори на въпроса за отговорност на обществото за благото на индивида с простата фраза: „Общество? - Такова нещо не съществува“.

"Нацията не е нищо друго, освен едно голямо семейство“, заявява през 1980 г. Тачър. „Пътят, към който ни тласка лейбъристката левица, този нов кошмар в стил Оруел, трябва да ни накара с нова енергия да насочим всичките си морални сили за възраждането на нацията и качествата на нашата свободна страна. Ако претърпим поражение, извоюваните от британците свободи могат да се окажат под заплаха. Затова нека не се поддаваме на уговорките на слабоволните и не обръщаме внимание на заплахите на екстремистите. Ако всички заедно изпълним своя дълг, успехът е неминуем”.

Желязната лейди, или Маргарет Робътс, както е рожденото й име, е избрана за първи път за депутат през 1959 г. След като заема известно време поста министър на образованието, тя се кандидатира за лидерския пост в консервативната партия и го печели през 1975 г. Под нейното ръководство консерваторите печелят изборите през 1979, 1983 и 1987 г.