Засегнатите от кризата европейски икономики търсят решение в силния си износ

Тежко засегнатите от кризата европейски икономики намират единствения възможен изход от ситуацията като стимулират износа си, пише Bloomberg.

От Ирландия до Испания мерките за бюджетни икономии, наложени от страните кредитори в замяна на финансова подкрепа, започват да генерират по-висока производителност въпреки несигурността, произтичаща от ситуацията около Кипър. 

На цената на двойно по-висока безработица и с 10% по-ниски заплати страните от периферията на еврозоната започват да възстановяват производството и търговията си. През 2012 г. в Испания износът достигна рекордните 222,6 млрд. евро.

„Страните, които страдаха от най-тежките дисбаланси, без съмнение прогресивно и по-много ефективен начин успяват да ги коригират“, заяви бившият президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан Клод Трише в интервю от 3-ти март. „Дефицитът по текущата сметка на страните, които са под най-голям стрес, през последните години чувствително намалява“.

Безработицата надхвърли 25% както в Испания, така и в Гърция. В същото време от 2009 г. насам само двама лидери на страни от еврозоната успяха да запазят постовете си след избори. Притеснителен е и фактът, че екстремистки партии, като ултра националистическата Златна зора в Гърция, получават все по-широка подкрепа.

Повишаването на продуктивността е повод за оптимизъм за устойчивостта на еврото, коментира главният икономист на Morgan Stanley Йоаким Фелс, с което не споделя мнението на икономисти, като Пол Кругман и Мартин Фелдстейн, че някои страни трябва да напуснат еврозоната, за да стимулират икономическата си ефективност.

„Вътрешното ребалансиране в еврозоната продължава“, посочва Фелс. „Някои от въпросните страни, особено Испания, но също така и Португалия, да не говорим за Ирландия, осезателно възстановяват конкурентоспособността си“.

На 15 февруари Кругман заяви в интервю за Bloomberg Television, че той лично е изненадан, че Гърция все още не е напуснала еврозоната и че „подобно развитие все пак остава по-вероятния сценарий“.

„Цената на това всички да останат в еврозоната, макар и висока, е по-ниска от тази, която ще бъде платена, ако определени страни напуснат валутния съюз“, казва Бари Ейхънгрийн, професор по икономика от Калифорнийския университет в Бъркли.

В края на миналата година комбинираният дефицит по текущата сметка на Гърция, Ирландия, Италия, Португалия и Испания се е свил до 0,6% от брутния им вътрешен продукт (БВП) от 7% през 2008 г. и по всичко изглежда, че ще бъде балансиран по-късно тази година, изтъква Холгер Шмайдинг, главен икономист на Berenberg Bank в Лондон.

Въпреки че спадът на вноса също допринася за тази корекция, през четвъртото тримесечие на 2012 г. Гърция успя да увеличи износа си извън Европейския съюз (ЕС) с около 30% на годишна база. За същия период Италия може да се похвали с ръст от 13%, допълва той.

Подходът за постигане на по-висока производителност чрез бюджетни икономии не рядко е бил критикуван. Носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц определя коктейла от вътрешна девалвация и бюджетни икономии като „токсичен“. Понижаването на заплатите и цените единствено ще увеличава дълговата тежест, както за правителствата, така и за домакинствата, коментира той в анализ, публикуван по-рано този месец в Project Syndicate.

Без повишаващия се износ през последните години икономическото представяне на Европа щеше да е чувствително по-слабо. Ако от уравнението извадим нетния износ от 2008 г. насам, икономиката на Ирландия щеше да е с 4 процентни пункта по-слаба, гръцката с 3 процентни пункта, а тази на Португалия и Испания с 2 пункта, разкрива анализ на Citigroup Inc. Trade.