Швейцария винаги е имала специално отношение към супер богатите. Банковият сектор в страната, известен със своите столетни частни банки като Pictet, Mirabaud и Lombard Odier, управлява активи за 5,3 трлн. швейцарски франка, 2,7 трлн. от които са привлечени от чужбина, пише Financial Times.
Междувременно много от кантоните в алпийската страна като Зуг и Берн са дом на стотици от най-богатите хора на планетата благодарение на специалния данъчен режим за чужденци, които живеят, но не работят в Швейцария.
През годините тези специални данъчни сделки, при които богатите емигранти плащат данъци на база на стойността на имотите си в Швейцария, а не върху глобалните си активи или доход, са привлекли знаменитости като шампиона от Формула 1 Майкъл Шумахер, поп звездата Тина Търнър и руския милиардер Виктор Векселберг.
Въпреки това активността, с която швейцарските граждани в събота подкрепиха на референдум ограниченията при изплащането на мениджърски бонуси, е пореден знак, че отношенията на Швейцария със супер богатите започват да се променят.
Не само, че предложението беше подкрепено от всичките 26 швейцарски кантона, но и гласувалите с „за“ 68% се оказаха рекордни за страната.
Освен това през последните години няколко кантона отмениха специалните данъчни режими за супер богатите чужденци. Цюрих направи това още през 2009 г., а по-късно го последваха и Апензел-Аузерходен и Базел. Други кантони също затегнаха специалните данъчни режими, въпреки че не ги отмениха изцяло.
Междувременно неотдавнашният дебат за налагането на емиграционна квота за страните от Европейския съюз (ЕС) се оказа поне отчасти повлиян от устойчивия наплив на богати чужденци - причина за повишаването на цените на жилищата в градове като Цюрих и Женева до степен, при която някои швейцарци вече не могат да си позволят да живеят там.
В същото време все по-интензивните международни усилия за борба с укриването на данъци карат швейцарските банки да се замислят преди да приемат нови чуждестранни депозити.
Съюзът на младите швейцарски социалисти пък води кампания заплатите на топ мениджърите да бъдат ограничени до 12 минимални работни заплати. Други групи предлагат и повишаване на наследствените данъци.
Тези развития са знак, че отношението на швейцарците към супер богатите започва да се променя, коментира Фабрицио Гиларди, професор по политика в Университета в Цюрих, който допълва, че все пак промяната поне за сега не е фундаментална.
Дори след отмяната на специалните данъчни режими и приемането на ограниченията за мениджърските бонуси Швейцария остава по-благосклонна към богатите чужденци от много други страни, коментира той.