Новият президент на Кипър има само няколко седмици, за да преговаря за програмата за оздравяване, с която може да бъде избегнат катастрофален фалит на страната. Ситуацията е още по-сложна, отколкото през миналата година в Гърция.
Кипърските банки сами по себе си са изправени пред капиталова дупка от около 11,5 млрд. евро. Правителството не може да си позволи да им заеме тази сума, равна на 50 на сто от кипърския брутен вътрешен продукт. И сега дългът на страната приближава границата от 100 процента от БВП.
При едно евентуално спасяване банките със сигурност няма да са устойчиви, което ще покаже отново призрака на възможно необслужване на дълга, което еврозоната официално счита за немислимо, пише още WSJ.
Германия вече изключи категорично възможността за пряка рекапитализация от страна на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Така правителството се опълчва очевидно на решението на лидерите от юни.
Сега остава възможността за доставяне на кипърската банкова система на пари в брой. Но в момента няма достатъчно акции и подчинени облигации, с които да се абсорбират загубите, така че и спестителите трябва да допринесат в акцията по някакъв начин.
Това може да звучи политически по-атрактивно, защото кипърски банки са пълни с руски пари, вложени там, за да се възползват от хлабавите правила за изпиране на пари на острова. Подобен ход също създава риск от паника сред вложителите в европейските страни със слаба банкова система - нещо, което еврозоната през миналата година се опита да избегне с високи залози.
Както и в крайна сметка ще бъде решена тази ситуация, това решение ще има голямо значение за цялата еврозона.
Членовете ѝ ще трябва да намерят баланса между солидарността и суверенитета. Берлин изглежда ще предпочете традиционното еврозоната решение - пакет от помощ, подстригване на дълга, обещания за приватизация и пари от еврозоната. Целта е проблемът да бъде замразен поне до изборите за Бундестаг през септември.
В настоящата политическа среда би било трудно какъвто и пакет от мерки за Кипър да бъде приет от Бундестага. Но времето е лукс, с който лидерите на еврозоната не разполагат. Особено, когато продължават да циркулират слухове за подстригване на дълга за сметка на вложителите - в страна, в която една четвърт от депозитите са на чужденци.
А дългосрочната съдба на еврото все пак може би ще се реши в Италия. Но само, ако преди това се намери решение за проблемите в Кипър.
преди 11 години протестите?:) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Новините и от вътре, и от вън - от благи по-благи! Все едно някой е позамазал ръждата да не си разваля коледните празници и сега с връщането в действителността пробойните цъфват в цялата си прелест!Коя беше последната добра новина от началото на февруари? отговор Сигнализирай за неуместен коментар