Парламентът на Кипър гласува тази нощ с огромно мнозинство приемането на кризисен бюджет за 2013 г., съобщи Атинската информационна агенция, цитирана от РИА Новости. Законопроектът за бюджета бе подкрепен от 51 депутати, а само двама бяха против.
Бюджетът предвижда разходи от 9,5 млрд. евро и приходи в размер на 7,6 млрд. евро, което прави външното финансиране неизбежно. Страната вече постигна предварително споразумение с Европейския съюз и Международния валутен фонд за получаване на заеми, като първоначалните оценки сочат, че ще бъдат необходими около 17 млрд. евро, колкото е и размерът на брутния вътрешен продукт на Кипър.
Въпреки че 4 от 5-те опозиционни партии в страната подкрепиха бюджета, депутатите им рязко разкритикуваха правителството начело с президента Димитрис Христофиас. Правителството бе обвинено, че за последните 5 години дългът на страната е нараснал от 48% от БВП до планираните за догодина 92% от БВП.
Освен това според опозицията управляващата лява партия АКЕЛ не е разпознала заплахите от финансовата криза за острова и въпреки наличието на факти е твърдяла, че икономическият спад ще подмине Кипър.
Правителството пък на свой ред прехвърля вината за необходимостта да се обърне към международните кредитори върху банките, които пострадаха от преструктурирането на гръцкия дълг.
Очаква се рекапитализирането на банковия сектор да обхване лъвския пай от пакета с кредити от ЕС и МВФ. От опозицията обаче смятат, че страната е трябвало да изтъргува рекапитализирането на банките си без приемането на сериозни съкращения на разходите, които изискват кредиторите.
Междувременно правителството си осигури заеми на стойност 250 млн. евро от държавни компании, като средствата ще бъдат използвани за покриване на текущите разходи, докато страната очаква отпускането на кредитите на ЕС и МВФ, съобщи говорителят на кабинета Стефанос Стефану.
„Министерският съвет бе уведомен и одобри заемите за държавата на стойност 100 млн. евро от електрическата служба на Кипър, на стойност 100 млн. евро от телекомуникационната служба и на стойност 50 млн. евро от кипърската пристанищна служба“, се посочва в изявлението на Стефану.
На властите обаче се наложи да окажат значителен натиск върху държавните компании, за да получат заеми от тях. Така например постоянният секретар на министерството на финансите Христос Пацалидис по време на дебати в парламента твърдеше, че ако компаниите не отпуснат заем на държавата, Кипър е заплашен от пълен фалит.
Очаква се споразумението с ЕС и МВФ да бъде подписано официално не по-рано от втората половина на януари, тъй като тогава трябва да излезе окончателният независим доклад на хедж фонда PIMCO за средствата, необходими за рекапитализирането на банковата система на Кипър, а средствата да бъдат отпуснати в началото на февруари. Дотогава на правителството ще се наложи да търси други източници на финансиране.