За двата проекта упорито се твърди, че не са конкурентни, но сметките от къде ще дойде газ, за да ги захрани, показват различна картина. Нещо повече - в много държави вече започва добив на шистов газ, което може да свали сериозно цените и да разклати хегемонията на "Газпром".
Изграждането на „Южен поток“ ще коства малко под 16 млрд. евро. Разчетите показват, че за подводните части ще бъдат отделени около 10 млрд. евро, а за „сухопътните“ - 5,5 млрд. евро.Точните цифри ще станат ясни в средата на следващата година, когато приключат търговете за участниците.
За България участието в строежа на този етап е изчислено на около 3,3 млрд. лева, но правителството няма да отдели и стотинка за това, обещават управляващите. Строителните работи ще бъдат финансирани с очакваните транзитни такси, които страната ще получава, когато газопроводът влезе в експлоатация, което се очаква да стане около 2015 година.
През годините различни компании проявяваха интерес към участие в проекта. През 2008 година "Газпром" и Eni регистрираха компанията South Stream AG, в която двете компании държат дял от по 50%.
През 2010 година сред акционерите се нарежда френската EDF, а година по-късно влиза и германската Wintershall Holding. Двете компании държат дялове от по 15%, които идват за сметка на участието на Eni.
Така през септември 2011 година се изясни списъкът на акционерите по отношение на морската част на „Южен поток“ и техните дялове – 50% за „Газпром“, 20% за Eni и по 15% за последните две компании, присъединили се към проекта.
В периода 2008 до 2010 година пък са сключени няколко междуправителствени споразумения, сред които и с България, които реално начертават пътя на тръбите на сушата и определят новите участници в проекта – сръбската „Сербиягаз“, унгарската MFB, Българския енергиен холдинг (БЕХ), австрийската OMV, както и операторът на газоразпределителната система на Гърция DESFA. Малко по-късно влиза и словенската Plinovodi.
С документите се учредяват съвместни проектни компании, в които дяловете се разпределят обикновено в съотношение 50:50 – за „Газпром“ и за съответната компания. Едно от изключенията е сръбското дружество, в което руският гигант държи 51%.
В проекта важна роля играе и Турция, която даде съгласието си тръбопровода да премине през нейната изключителна икономическа територия в Черно море. На този етап обаче страната няма да участва в строителството на газопровода, тъй като приоритет за нея е "Набуко" и TANAP.
Един от последните документи, които дават тласък на строежа на "Южен поток", беше подписаният на 15 ноември в София договор за инвестиционно решение. С него България договори и 20% намаление на цената на природния газ, доставян от Русия.