Изборите в Каталуния се превърнаха в бумеранг

Само Мадрид може да организира референдум

Конституцията на Испания не предвижда възможност за отделяне на региони, а консервативният премиер Рахой вече заяви, че няма да одобри конституционна поправка в полза на независима Каталуния. В Испания само централизираното правителство може да организира референдум.

Конфликтът между Каталуния и Мадрид заплашва да накърни доверието на инвеститорите - по ирония на съдбата в момент, когато страната е изправена пред сериозни икономически проблеми. След колапса на бума при недвижимите имоти в страната се натрупа планина от дългове. 

Според ранните проучвания избирателната активност в неделя е била висока и много каталунци,  независимо дали са привърженици или противници на референдума за независимост, говорят „за най-важните избори от години“. В ранните часове на вечерта 56,3% от избирателите бяха подали гласа си - със 7,91% повече в сравнение с предишните избори преди две години.

Пред избирателната секция, където Мас пусна своята бюлетина, се събраха стотици граждани. "Да живее Испания“, извиква един възрастен господин на испански, но веднага бе отхвърлен от каталунски хор, скандирайки „Да живее Каталуния!

"Това е специален ден за Каталуния“, заяви Мас след гласуването. "За първи път решаваме за общото ни бъдеще, и това е нещо по-ново за нас, защото от десетилетия, от векове си сътрудничим само с испанската държава", каза той.

Недалеч от него бе Алисия Санчес-Камачо, регионален ръководител на управляващата консервативна Народна партия (Partido Popular, PP), която пред своята избирателна секция също подчерта важността на тези избори. "Става дума за нашето бъдеще, нашата способност да се разбираме помежду си и на нашите отношения с останалата част на Испания", каза тя.

Резултатите от проучване, разпространено от Центъра за изследване на мненията на регионалното правителство на Каталуния, показваха, че 57 процента от анкетираните каталунци искат независимост. Този дял се свива до 44%, ако анкетираните получат право на избор между независимост и просто по-голяма автономия за региона. Други проучвания показват, че подкрепата за независимост намалява, ако Каталуния едновременно с нея загуби членството си в ЕС - сценарий, който експертите смятат за много вероятен. 

"Нашата независимост в момента е наболял проблем", казва Мар Кастелс, 41-годишна учителка, която пристига в секцията със съпруга си и три малки деца. „Има пълна липса на разбиране между нас и Испания, и то на всички нива", казва тя. „Въпреки че първите няколко години ще бъде трудно, след това Каталуния ще дръпне - нашата икономика е много силна".

Други обаче са на друго мнение. Антонио Гарсия, механик, който е дошъл в Каталуния от южния регион Андалусия, не разбира „independentistas" – както наричат борците за независимост в страната. „Те искат да разпарчатосат Испания, да разрушат семейства и да насъскат едни срещу други съседи“, ядосва се той. 

Каталунците се виждат като втора класа граждани 

Но много каталунци, които са израснали със собствения си език и култура, се чувстват третирани от Мадрид като втора класа граждани. Това показва и читателско писмо до редакторите в каталунския вестник El Periódico. В него една жителка на региона се оплаква, че пилотите на регионална авиокомпания, базирана в Барселона, не говорят местния език. Съобщенията на екипажа били изцяло на испански и английски, но не и на каталунски. За читателката Луис Барба, това бил ясен случай на липса на "основно уважение" към каталунците.

В други части на страната обаче расте негодуванието срещу каталунците. „Регионът ще бъде независим само през трупа ми“, възнегодува бивш подполковник от испанската армия.

Анализаторите смятат, че конфликтът може да засегне и без това вече нестабилния държавен бюджет. Каталуния подкрепя испанския брутен вътрешен продукт повече от всеки друг регион в страната. Според изчисленията на регионалното правителство всяка година то плаща с 15 млрд. евро повече в бюджета, отколкото получава. Ако Каталуния наистина се отдели, финансовото състояние на Испания може значително да пострада. 

Освен това ще нараснат съмненията за способността на Испания да накара регионите да пестят. Те отговарят за повече от една трета от правителствените разходи и са виновни за това, че бюджетът на страната през последните години е в червената зона.