Корпоративните фалити в Европа може скоро да завалят

Новите правила за банковия сектор могат да доведат до увеличаване на нивото на банкрути, тъй като банките са принудени да се съсредоточат върху изискванията за капитала си за сметка на запазване на дейността на "зомби" компаниите, пише в свой материал за CNBC Кaтрин Бойл.

Относително ниското ниво на фалитите в Европа от началото на кредитната криза се дължеше на монетарното разхлабване, което помогна на банките да отложат поставянето на възбрани върху обезпечнията по част от заемите – процес, познат като въздържане.

През последните месеци обаче нараснаха опасенията за броя на т. нар. „зомби" компании, които бяха създадени по този начин, особено във Великобритания.

Смяташе се, че те могат да продължат да действат, защото ниските лихвени проценти им позволяваха да изплащат лихвите по дълговете си, но не и да растат. Приемаше се, че компаниите помагат за запазване на по-високи нива на заетост, отколкото е нормално при настоящия етап на икономическия цикъл.

Докато световната банкова система се подготвя за въвеждането на по-строга банкова регулация в изпълнение на споразумението „Базел III”, има опасения, че правилата, които изискват от кредитните институции да заделят повече капиталови резерви, може да доведат до фалит на някои от тези компании.

Когато банките трябва да наберат допълнителен капитал, за да удовлетворят новите изисквания, както ще им се наложи при влизане в сила на новите правила, търпимостта им към необслужваните кредити в баланса им може да намалее.

„Този проблем определено привлича интерес от страна на регулаторните органи, а в известна степен води и до разногласия по отношение на това какво може да е значението му за капиталовите изисквания“, заяви Найджъл Майър, директор за кредитната стратегия в  Lloyds.

Той изтъкна, че Европейският регулатор за ценните книжа и пазарите (European Securities and Markets Authority – ESMA) е започнал да увеличава натиска върху банките-емитенти на ценни книжа за разкриване на степента на въздържане относно реализирането на обезпечния по заемите.

Банките все повече искат да разпродадат дълговите книжа, особено по недвижимите имоти с търговско предназначение, сочат данни на одитната компания Deloitte. Това би означавало, че търпението на кредитните институции към бизнеса може да се окаже на изчерпване.

В Ирландия, където банките свиха балансите си по-агресивно, се получи постоянен ръст на фалитите на компании през всяка от годините след започването на кредитната криза. Северна Ирландия, в която банките често са силно обвързани с останалата част от острова, стана свидетел на доста по-високо ниво на фалити в сравнение с останалата част на Великобритания.

Все още обаче има други причини банките да не се откажат от тези заеми, не на на последно място – исторически ниските лихвени проценти, които позволяват на компаниите да обслужват задълженията си дори при свиване на приходите им.

„Фактът, че от банките се изискват по-силни балансови стойности, трябва да увеличи натиска да заменят лошите кредити с кеш до максимално възможната степен, но процесът ще бъде смекчен от съображения от всякакъв тип“, твърдят от британската Асоциация на професионалистите във възстановяването на бизнеса, позната и като R3.

Има и опасения, че оценките на компаниите в момента са твърде ниски. А при положение, че реномето на банките е подложено на атаки от политици от цял свят, да бъдат оставени големи работодатели да фалират може да се окаже форма на лош PR.

“Колкото и регулаторите и други представители на властта да говорят за риска от въздържане и за ползите от „адекватно“ оценени баланси, подозираме, че политиците и регулаторните органи ще бъдат дори още по-загрижени за ефектите върху реалната икономика и последиците за банките по-скоро от поставянето под възбрана, отколкото от въздържането“, посочи Майър.