Единното европейско небе се оказа инициатива, която 10 години след създаването си, още не е дала резултат. Така поне гласят печалните изводи на ЕК по отношение на развитието на проекта.
Целта на Единното европейско небе беше да намали наполовина разходите по въздушното движение. През 2001 г., когато приключваха обсъжданията по споразумението, в Европа един на всеки три полета имаше закъснение. Средното закъснение през 1999 г. бе от около 25 мин и достигаше няколко часа в пиковите периоди. Двете причини за това бяха продължаващото нарастване на въздушния трафик - средно с 5% годишно и неефективното организиране на въздушното пространство в Европа, което бе разпокъсано от национални граници и политически интереси, което не може да се справи с нарастването на въздушния трафик. Именно заради втората причина започна обсъждането за Единното небе.
Но данните показват, че въздушното пространство над Стария континент е все още разпокъсано, а това удължава полетите със средно 42 километра.
По-дългите полети означават повече средства за керосин, но и повече изгорели газове и замърсяване на околната среда. Самолетите закъсняват от разписанието си, а това води до по-високи такси за ползване. Неефективността коства допълнителни около 5 млрд. евро, изчисляват от ЕК.
Чиновниците посочват като добър пример САЩ – при същото въздушно пространство, но много по-добър контрол – съответно и трафикът е по-голям, и разходите са два пъти по-ниски.
Комисарят по въпросите на транспорта Сийм Калас коментира, че през пролетта на 2013 година ще представи законодателни предложения, чиято цел е да ускорят изпълнението на инициативата.
В Европа има повече 440 летища, а всяка година пътуващите със самолет се увеличават. Без единна система за управление на въздушното пространство скоро ще бъдем изправени пред истински хаос в небето, предупреждават още от ЕК. До 2050 година разходите от въздушните „задръствания“ ще станат с 50% по-високи.