„Коалицията по някакъв начин е стигнала до психологическото убеждение, че действат твърдо, без всъщност да го правят“, убеден е той. „Или може би са стигнали до погрешното заключение, че ако кажеш на електората, че нещата стават все по-ужасни, по някакъв начин печелиш неговата безсмъртна признателност, когато нещата се окажат само до известна степен мрачни“, коментира експертът.
По думите му правителството обаче все още разполага с възможност да бъде първото от нашата епоха, което да ограничи публичните разходи в реално изражение, макар и в доста умерена степен.
Ендрю Лилико, директор в Europe Economics, не е убеден, че Дейвид Камерън и правителството му са били особено категорични по отношение на съкращаването на разходите, с изключение на първата година от мандата.
„Планираните съкращения са несъмнено огромни, ако бъдат осъществени, но дали ще бъдат? Около една трета от съкращенията ще влязат в сила при следващия парламент и това съотношение нараства през цялото време“, каза Лилико.
Според него Озбърн вече не може да очаква да му бъде позволено да осъществи допълнителни промени в плановете си, след като не е реализирал на практика нито една от вече обещаните. Той смята, че страната трябва да се надява, че инерцията ще доведе докрай поне онези, които вече са били включени в графиците. „Ако това не започне да се случва (каквито притеснителни слухове дочувам), ще загазим истински“, смята Лилико.
Той вижда реална възможност за дългова криза във Великобритания и изрази учудването си, че обикновено заядливите британски медии преглъщат уверенията на правителството за меко приземяване. „Откъде някой подхвърли тази идея? Това е пълна глупост, неподкрепена и от най-бегъл поглед върху историята. Нима печатането на собствена валута предпази Великобритания от дългова криза през 1976 г.?“, пита риторично той.