Представете си, че една държава се бори да запази контрол над дълговете си и разходите по тях, но лихвите продължават да вървят нагоре. Колко време би издържала тази държава, въпреки всичките икономии, които прави?
Това е сериозен проблем, пред който е изправена Испания. Премиерът на страната Мариано Рахой се бори да предотврати пълен колапс на испанската икономика, защото това би означавало срив и на еврозоната, пише Business Week.
Часовникът тиктака за Мадрид, за испанския държавен дълг се намират все по-малко купувачи, а ако такива се намерят – те поставят все по-висока цена, на която страната може да взима заеми.
В последно време и малкото инвеститори в испански облигации започнаха да се отдръпват заради засилването на опасенията, че Мадрид няма да се справи с проблемите в банковия сектор и със задлъжнелите власти в автономните провинции.
На фона на спадащото търсене на испански дълг пада и цената му, но лихвите продължават да растат и не се очаква да спаднат скоро.
Лихвите по испанските облигации стоят около нивото от 7%. Пазарните анализатори смятат, че това ниво е пагубно, ако се задържи в по-дългосрочен план. Това беше и прагът на лихвите, преминаването на който накара Ирландия, Гърция и Португалия да потърсят европейска помощ.
"Проблемът е, че това ниво на лихвата убива икономиката и в общи линии прави невъзможен всякакъв растеж", коментира Матео Коминета, икономист от UBS. "Пътят става все по-тесен и по-тесен и в крайна сметка Испания вероятно ще трябва да поиска спасителна помощ", допълва той.
Високите разходи по заеми означават, че намаляват рязко средствата за инвестиции. Този процес се подхранва допълнително от политиките на правителството за строги икономии.
Анализатори посочват, че Испания има достатъчно средства да се справи с дълговете си до края на годината. Какво ще се случи след това никой не се ангажира да прогнозира, защото перспективите пред икономиката на страната не изглеждат добри.